Старите фотографии като средство за етнографски изследвания.

Неотдавна се запознах с Пламен Павлов. Поводът беше една стара негова фамилна фотография, която ми предложи да реконструирам.

Етап от реконструкцията

Работата по една подобна фотография е своего рода "археология". Понякога под повредените сектори се крият непредполагаеми съкровища.

Пламен Павлов

Получих разрешение от Пламен да споделя тази семейна фотография с всички вас. Всяка такава стара снимка крие своята история. От етнографска гледна точка това са съкровищници на информация за отминали времена. От кройката на дрехите с отворените пазви на гиздавите сестри, до невероятната везба по ръкавите и полите на майката и един от синовете. До прекрасните растителни мотиви по престилката. Любопитното й забраждане.

Малки детайли, като ножа запасан в пояса на бащата, които те улавят и ти дават толкова информация за старите нрави и обичаи на предците ни.

На тази фотография, продукция на Victoria Portrait, са заснети българи от ваяците в с.Венелин. За да ви разкажа кои са всъщност хората на нея, ще започна с прадядото на Пламен Павлов. Кой мислите е прадядо му? Всъщност, това е детето на снимката. На преден план от ляво на дясно са и най-възрастните. Мъжът (пра-прадядото на Пламен) се е казвал Петко Стаматов Петков. Викали му Кър Петко (Сивия Петко), защото рано е побелял.  Снимката е правена вероятно на панаира в село Венелин, където родителите на Кър Петко (Стамат Петко и Жека) са се преселили от Еркеч .
По сведение, дадено от Стамат - синът на Кър Петко  и записано в изследване за село Венелин, баба му Жека, когато била малка някъде през 1810-12г. помни как са носили андерия (карали са трупи) за Варна за ремонта на крепостта.

Единствено жената до детето се явява снаха в това семейство. Другите две жени са сестри, а братята им са момчето и седналия директно на земята мъж. Вероятно когато е правена фотографията Кър Петко е на над 50 години. През 1904г. се ражда и последното им дете, също момче. То не присъства на фотографията, откъдето се предполага, че е снимана преди посочената по-горе година.

Първата фигура, която започнах да обработвам бе на пра-прабабата на Пламен, която се казва Спасия. Леко полеко излизаха детайлите по облеклото. Забрадена с тъмна кърпа с цветя на определени места. Везба по ризата обикаля отворените части на полите и ръкавите.

Най-възрастната жена на снимката е Спасия

Специфичните обуща (кундури) и колоритна престилка, украсена с растителни мотиви.

Фигурата на Кър Петко също крие интересни детайли. От запасаното ножче отдясно на пояса, до изненадващо появилата се кошница под столчето, която стана видима едва след реконструкцията. С типичен за Еркеч калпак, който се нарича "равнец" или "тенджера калпак", защото е равен отгоре. Връхната дреха е антерия. Прави впечатление, че калцуните (навуща) на Кър Петко са различни от тези на момчето. Навущата са изтъкани от кафява вълна. Възрастните мъже носят такива навуща, тъй като на белите им личи когато се цапат и не са подходящи за полска работа. Обикновено мъжете над средна възраст задържали навущата на краката си с дебели връви или кожени ремъчки, а ергените - с черни върви, плетени от козя козина.

Детайли по облеклото на Кър Петко, станали видими след обработката.

 Двете сестри са с идентично облекло и са застанали зад баща си и майка си. Първата е с тъмни очи (черни или кафяви) и се казва Рада, женена в Равна Гора. Втората е малко по-висока, видимо със светли очи (сини или зелени) и се казва Митра, женена в с.Венелин.

Сестрите Рада и Митра

 По времето, когато е правена снимката двете сестри са вече женени, красиво нагиздени за разлика от майка си. По краищата на белите им кърпи (ръченик) има ресни, украсени със синци и пайети. "Н’е рèжим с нòйци, вàрд’им за крùу’; лупàтка ‘част на забраден ръченик – останалата да виси отзад след прегъването му и забраждането му: На лупàтката на ръч’анùка слàгам мандзỳрки — сùни сèнце вис’ềт’ и др."  Из : "Традиции и устойчиви тенденции в един архаичен български говор, говора на село Еркеч (днес Козичино), Поморийско. С., Мултипринт, 2012. 300 с."

Ръчениците им са закичени и с живи китки, и със специално изработена украса. Жените са с двойно забраждане. Първата кърпа се нарича чумберь, а втората - ръченик.

Вляво от сестрите е и снахата в семейството, която се казва Неда. Тя е омъжена за най-големия син Стамат, който на снимката е седнал директно на земята.

Младото семейство на брата Стамат - жена му Неда е застанала зад него

По забраждането на снахата се вижда и характерните за ваяците "пискулати краюви": удължение, което се прикачва посредством пришита петлица и се явява като втори край на чумберя. Престилката на Неда се явява трети тип модел от показаните на снимката с разноцветни мотиви. Стамат също има шевици по маншетите на ръкавите на ризата си и е облечен с джамадан (връхна дреха без ръкави). И той, и по-малкият му брат, който се казва Дончо, са с цървули.

Последен и най-малък в семейството е Дончо, който се явява и прадядо на Пламен Павлов. Навущата му са бели и привързани с широка лента, изплетена от козя козина. Връхната му дреха също буди интерес с количеството копчета по ръкавите и гърдите. Нарича се антерия. До известна степен копчетата по гърдите наподобяват на тези на антерията на баща му, но подредбата им се различава. Дължината на антерията стига някъде до слабините и се запасва в пояса. Той вероятно е облечен така специално за фотографията, тъй като децата ходят с по-леки дрехи в ежедневието.

Дончо, прадядото на Пламен Павлов

А това е финалът:

Вижте видео от процеса на самата реконструкция: