четвъртък, 4 май 2017 г.

„Българските шевици – произход и значение”

 VI Пролетни дискусии на тема „Културно-историческо наследство. Памет за рода и произхода”

 Българските шевици – произход и предназначение
Славян Стоянов, Дима Тодорова 
I Част


ПРЕДПАЗЕН ХАРАКТЕР

Русалии и калушари. Фотография от материал на БНР. Публикацията можете да чуете в аудио формат ТУК
Произходът на шевиците е тясно свързан с най-древните вярвания на народа ни. Те не са характерни единствено за българите, но може би в българската везбена традиция са се съхранили, макар до голяма степен и криптирани, изначални представи и практики, които ще засегнем в това изследване.


За много хора шевиците представляват основно декорация на дрехите и изпълняват единствено такава роля. За съжаление ще трябва да разочаровам тази част от хората, които са убедени единствено в декоративното им предназначение. Да, те имат такъв смисъл, но едва като последен и завършващ криптографски (кодиращ) аспект. Не е нужно да го приемате или да го разбирате, ако не искате да научите повече за същината на тази практика. Така или иначе, тя носи послание за невидимия свят и нейната цел е да окаже насочено въздействие към него.

Преди древните хора да започнат да вшиват конци по дрехите си (втората "кожа"), те са татуирали същата информация върху телата си. Този аспект от възникването на шевиците засягат редица видни български етнографи. Повече за тази практика можете да научите в  I част, II част  и III част от „Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност“.

Можете да увеличавате изображенията като кликнете върху тях.





ПРЕДПАЗЕН ХАРАКТЕР

1.Татуировки по тялото на жена-воин от келтите.
2.Чернофигурна керамика 470 г. пр Хр. тракийски жрици. Амстердамски музей.
3.Чорапи на лазарка от гр. Поморие. Акварел. 40-те години на XX в. Арх. ИФЕМ-БАН.
4.Шевица (сокайна). Село Коевци, Севлиевско. Втората половина на XIX в. НЕМ-БАН
Ако направим анализ на думата О - ГРАДА ще открием, че тя дава представа за изграждане (градеж) на защита О-коло нещо. В идеята стои кръгова защита и за това свидетелства буквата O, която е графичния символ за кръг. Дори когато оградата следва друга геометрична форма, в нея безусловно остава най-древната ѝ концепция, а именно КРЪГОВА ЗАЩИТАО-ГРАДА не е единствената дума, която следва тази идея за кръг. Думата О-коло пък съдържа в себе си кръгова защита от колова конструкция.  Думи като О-коло-връст (Кръгова защита от заключена / вързана колова конструкция), О-биколка е друга производна, носеща аналогично значение. Защо е базисен този факт в настоящото изследване, касаещо везбената традиция? Причината се крие в това, че защитните бордюри се везат О-коло О-творените части на дрехата, а както е добре известно, те споделят кръгла форма. Пазвата, ръкавите и долната част на дрехата. Това са местата, където посредством конкретна везба трябва да бъде изградена защита от зло, което може да навлезе във вътрешното пространство. Тази защита има комплексно предназначение. Като цяло тя трябва да О-пази живота и благосъстоянието на вътрешната ни подредба. Трябва да се отбележи, че защитата има не само дефанзивен характер, но също така може да притежава и офанзивен характер, следвайки старата максима „Най-добрата защита е нападението“.

Етимология на думата КОЛЕЛО "Колело в класическата си форма се състои от обръчи и колчета-спици . Корена е кол (коло, колос, колона). Идеята е за въртящи се колове или колове в кръг. Старобълг. коло, род.п. колесе τροχός, ἅμαξα „колело, талига“ (Супр.). Слав. *kolo, род.п. -ese - стара es-основа (срв. колесник), сродна със старопрус. -kеlаn в maluna-kelan „мелнично колело“, старогр. πόλος „ос“ (*kwolos), старосканд. hvel, староангл. hvéohl „колело“, старогр. πολέω „движа се в кръг“, староинд. cárati „блуждае, движи се“. С удвояване на основата са лит. kaklas „шия“ (букв. „въртяща се“), староинд. cakrás, авест. čахrа-, старогр. κύκλος „колело“, тохар. kukäl/kokale „талига“ (*kwe-kwl-o-)."


Най-опростената форма, която се използва с тази цел, е вертикална линия (погледната отгоре може да бъде представена като точка). Сама по себе си правата линия не символизира съюз или единение, откъдето следва и силата. Именно затова идва зиг-загът. За да анализираме зиг-зага, трябва първо да се има предвид, че всеки усложнен символ е съставна фигура от по-прости пиктограми. 
В древността при развитието на писмеността едно от важните неща, които трябва да знаете, за да започнете да разбирате, е че всъщност всеки графичен символ е стилизиран образ, картина. Всяка днешна буква, руна, тамга, йероглиф е започнала съществуването и развитието си от картинен образ.



И както вече споменах, най-семплата графична форма, с която можем да илюстрираме ограда, това е вертикалната линия. Когато съберем две вертикални линии, за да изобразим покров, покрив, закрила, защита – получаваме първия символ от зигзага. Той се определя като мъжки,  сочещ нагоре и съдържа фалистична концепция. Когато е насочен надолу, той вече носи женска информация.



Също така символът, който сочи нагоре, може да се интерпретира като схематична представа за земния символ – планина. В пиктографския смисъл можем да видим и човешки ръце, които са вдигнати леко. Когато свържете два или повече такива символа, получавате основната схема, чрез която се изгражда бордюра или стената.

1. Шевица (бордюр) от мъжка риза от Видин. 2. Бордюрни елементи от добруджанска престилка. 3. Бордюрни елементи от възглавница, Ловешко. 4. Бордюрни елементи от сукман, Старозагорско. 5 и 6 са бордюрни фрагменти на престилки от Елховско.
Анализът на кръговата защита посредством графичния символ на зиг-зага ще ни отведе далеч във времето до историята за сътворението на човека и неговото предназначение и както сами ще разберете до символ, тясно свързан с българския народ, символ познат и като „Знакът на рода Дуло“ .

1. Средновековна подова мозайка (11-ти, 12-ти век), пресистерията на Катедралата в Новара, Пиемонт, Италия.  2. Средновековна илюстрация на Адам и Ева . 3. Карта на земния рай от Мойсе, 1724г. Източник: Bibliothèque nationale de France. 4. Печат от Външния град на Плиска (по И. Йорданов)
За момент ще отворя скоба да поясня, че така емблематичният за българите символ IYI присъства във везбената традиция в изключително разнообразие, от най-изчистената му графична (руническа) форма – до разнообразие от усложнени композиции, изградени върху гръбнака на IYI. Те следват винаги добре познатата структура, която се превръща в канон. Една централна фигура, илюстрираща Богинята Майка или Дървото на Живота и две обграждащи я фигури, чиято функция и предназначение е да пазят живота. Ние виждаме това отново съхранено в писмеността посредством така наречените скоби, които иначе казано означават ограда. Ето как изглежда символът в различните вариации на скоби: 


( Y )  / Y /  . Y .  I Y < Y >

По вида, с който се срещат във везбата, те могат да бъдат разделени на няколко групи и подгрупи, Групите се определят от централната фигура, а подгрупите – от елементите на пазителите, защитата.

I Богинята Майка.
Има три категории:
Категория антропоморфни изображения, зооморфни и флорални изображения на Богинята.

II – Дървото на живота
Подгрупите се определят от елементите на пазителите в няколко разновидности:

А) Антопоморфни (Човекоподобни)
Б) Зооморфни (Животински)
В) Соларни (Слънчеви), Флорални (Растителни)


Г) Предметни

Като основа на всички са руническите вариации, които е особено трудно да се анализират кога  илюстрират „Дървото на живота“ и кога – „Богинята Майка“ . Позата, в която се среща Богинята, е така наречената „адорация“ – възхвала с издигнати ръце нагоре, която напълно се припокрива със символа за Дървото на живота. Този символ съществува в две форми и означава едно и също. 

и
В скандинавската руническа система това е руната Алгиз (Algiz), с която се изписва и обозначава Световното дърво Yggdrasil.

1. Фрагмент от бордюр на възглавница от Ловешко, XIX век. Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова  2.Фрагмент от шевица от Трънско за възглавница и кене от XIX век от личния архив на Стефка Михайлова. 3. Фрагмент от шевица (Росица Чуканова) 4.Фрагмент от завършващи елементи на шевица от рамене на женска риза Врачанско (La broderie nationale bulgare Album)
Богинята Майка – антропоморфни изображения

1. Фрагмент от бордюр на кърпа от Плевенско, VII-IX век. (Петева, от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“, БАН, 1951.) 2. Фрагмент от шевица на раждащата Богиня Майка (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957).
3. Фрагмент от бордюр на кърпа от Никополско, VII-IX век (Петева, от книгата на Иван Коев „Българска везбена орнаментика“, БАН, 1951.) 4. Фрагмент от шевица от Плевенско на раждащата Богиня Майка и пазители (Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова)
Богинята Майка – зооморфни изображения

1. Фрагмент от престилка от село Манастир, Провадийска община, Варненско. 2. Фрагмент от шевица на пазва от женска риза, Видинско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 3-5. Всички останали три шевици са от руската везбена традиция, средата на XIX век., Вологодский район.
Богинята Майка – флорални изображения

1. Фрагмент от пола, Самоковско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“,  1957). 2. Фрагмент от ръкав на женска риза, Софийско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 3. Пола на женска риза, Дупнишко (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 4. Ръкав от женска риза, Граховско (Петева) 
II – Дървото на живота

Пазителите

А) Антропоморфни изображения

1. Фрагмент от престилка, Елховско (Иван Коев, „Българска везбена орнаментика“, 1951) 2. Фрагмент от ръченик, село Грамада, Кулско (Иван Коев, „Българска везбена орнаментика“, 1951) 3.Северно руско везмо (По Л. А. Динцес, Сов. Етногр. 1947). 4.Северно руско везмо (Сов. Етногр., 1935) 
Б) Зооморфни изображения

1. Фрагмент от шевица на женска риза –  с. Бозвелийско, Варненско (Източник: Светлана Енева) 2. Фрагмент от женска риза, Софийско (Изложба на Д-р Евдокия Петева-Филова). 3, 4. Фрагменти от престилка село Манастир, Провадийско.
В) Соларно – флорални изображения

1. Фрагмент от шевица на женска риза  – с. Бозвелийско, Варненско (Източник: Светлана Енева). 2. Фрагмент от капанска женска риза (Източник: Здравка Димитрова). 3. Фрагмент от шевица със свастики от капанска шевица,  с. Садина (област Търговище) (източник). За тази шевица има два източника на информация, вторият е че шевицата е от с. Суходол, Средецко, избродирана за момински ръкави (източник). 4, 5. Фрагменти от шевици, Трънско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 5. Фрагмент от шевица от ръкав – Ловешко (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929). 6. Фрагмент от шевица, Плевенско (Ст. Л. Костов, „Български народни шевици“, Първа част, 1929.)
И така, нека отново се върнем при символа зиг-заг. В тази символна орнаментика е съхранена както древната представа за структурата на вселената и Световното дърво, така и за зараждането на живота. За целта ще погледнем фрагмент от Библията, който пояснява каква е била целта и предназначението на Адам и Ева.


След като бил създаден човекът, Бог го отвежда и поставя да живее на определено място, което Библията нарича Едем или Едемската градина. Това не е просто едно озеленено пространство, а място, където Адам е бил добре защитен. Ето и пасажът, който разкрива неговото предназначение:

„И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я ОБРАБОТВА и да я ПАЗИ.“ Битие 2:15



Предназначението на първия човек е било да обслужва / обгрижва това пространство и да го пази. Повече от ясно става, че неговият статут е на ПАЗИТЕЛ

Защо символът IYI е толкова важен за владетелския род на българите? И защо той е символ с особено значение за българите? Може би отговорът е в това, което той символизира. Не е толкова невероятно този владетелски род (Дуло) да са потомствената линия на пазителите на божествения живот и знание, а народът им – народът на Пазителите. БОГ-АРИТЕ, БОЛГ-АРИТЕ. Иначе казано Божиите хора, Божият народ.


Нека видим как е била изобразявана защитата на тази градина:

1. Изображение на Адам и Ева от VI век, Северна Африка. 2. Изображение на Адам и Ева от Codex Beatus на Свети Север, 1050-1060 г. 3. Изображение на Адам и Ева в Едем. Релеф върху каменен стълб от IX век, Ирландия. 4. Средновековна илюстрация на Адам и Ева.  5. Петроглиф на Дървото на живота и Пазителите (5000-10000 г.), Армения. 6. Печат от Външния град на Плиска (по И. Йорданов).
Добре се вижда зиг-загообразното ограждане на пазеното пространство. Трябва да се има предвид, че описаната история в Битие има значително по-стар прототип, който идва от Шумер. В шумерската версия това е историята за Адапа (Адама).

Изображение на Адапа и Ева в Едем (Шумерски печат)
Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Според някои учени те са представители на бялата раса и идват от север, организирайки познатата ни държава Шумер. Местното арабско население е било в етап на първобитно-общинен строй, докато дошлият народ бил носител на значително по-високо развита цивилизация. Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.години пр.Хр. В епоса на шумерите (Епос за Гилгамеш) се споменава за страна, която те считат за прародина на цялото човечество. Предположенията на учените са, че този народ, който дошъл в плодородния полумесец, идвал от планинска страна близо до море. Шумерите владеели мореплаването и със себе си носели вярвания и представи за света, чиито по-древни аналози намираме в идолните пластики и декорацията по керамиката от халколитната култура на Причерноморието. Същите архаични аналози дословно откриваме и във везбената традиция.

Във волжко-българската летопис директно се казва, че шумерите са самарски (Шумер, Сумер, Самар) българи. Отново там се дават значително количество сведения кога, как и защо този клон на българите слиза към земите на Месопотамия. Също така се описва, че поради потопа част от българите отиват в Египет и дават началото на Египетската цивилизация.

Съществува антично сведение (Диалозите „Тимей“ и „Критий“ на древногръцкия философ Платон), което говори за потъването на Атлантида (Във Волжко-българските летописи също се говори за този град като столица на древните българи. Там той е наречен Ат-алан). В това антично сведение се разказва за народ, дошъл от Балканите и основал първата столица на древен Египет – град Саис. Първата династия на египетските фараони започва именно от боговете на този древен балкански предпотопен народ. (Повече за това сведение можете да прочетете тук.)

Преминахме през Шумер и Египет, защото тези култури са ни оставили маркери в пиктографската символика. Пример, който ще използваме в настоящото изследване, е египетският йероглиф за вода. Водният предел винаги се е явявал естествена защита от опасности, затова често границите на държавите се очертават от водни предели. Символът за вода винаги присъства на свещените места. 

Египетският йероглиф за вода МЕМ е зиг-заг. Гръцката буква МЮ произлиза от същия символ. Виждаме, че в графичната система за вода той е останал и в други индоевропейски езици, като Water. В българския език можем да го видим в архаизмите. Лечебна или жива вода АЯЗ-МО е същото това египетско МЕМ. Това е дума, която се използва за извор на свещено място, храм, светилище.
Водата носи в себе си живот, но представлява и естествена защита – именно поради това древните строители са изграждали водни бариери и ровове около селищата си. Нека видим дали това съществува като фактор и в Едем.



"И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки." Битие 2:10

1. Средновековно изображение на Едемската градина с четирите си реки. От картата на Херефорд. 2. Едемската градина. Графика от 18-ти век, показваща предполагаемото оформление на Едемската градина. 3. Дървото на Живота от средновековен манускрипт  от Бертолд Фъртмайер 1481 г.
Изображенията на Едем показват, че освен кръговата конструкционната защита, има и водна защита. Нека видим как това познание се е предавало и използвало.

I ред: 1.Колова защитна конструкция. 2. Шевица със зигзагообразен бордюр Кюстендилско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 3. Разнообразни вариации на водна защита.
II ред: 1.Ранен средновековен замък. Реконструкция, изградена въз основа на гоблен.
2. Бордюр от женска риза, Софийско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957).  3. Бордюр от ръкав на женска риза, Кюстендилско (Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 4.  Съвременна илюстрация по описанието на Атлантида
Всички познавате термина „Човешка стена“. Хорото като свещен танц следва тази схема на кръгова защита, формирана от човешка стена.

1.Човешка стена от служители на реда. 2.Хоро от събора в Копривщица: Източник ТУК  3.Първите две шевици  са от книгата на Росица Чуканова, "Българска народна шевица" - 1957г. 4. Последната шевица е от изложбата на д-р Евдокия Петева-Филова.
 
Ритуалното мъжко хоро в Калофер в ледените води на Тунджа на Йордановден. Фотография Мариана Стефанова
Както вече стана ясно, защитната функция на шевиците е кръгова и се слага на отворените, сиреч кръгови места на дрехата. Самата защита може да е многопластова, по няколко реда шевици, които изграждат самия защитен бордюр. 




Защитата освен дефанзивно действие, има и офанзивно действие.

1. Илюстрация на древни Британски воини. 2. Племенен воин, Африка.
3. Антропоморфна идолна пластика от VI хилядолетие (на 8 000 години) от неолитното селище край Мурсалево (Снимка: Георги Колев). 4,6. Първите две шевици са от книгата на Росица Чуканова, „Българска народна шевица“, 1957). 5. Техника на лицева военна маскировка. 7. Последната шевица е от изложба на д-р Евдокия Петева-Филова. 
Тя служи да възпира външни сили, но може и да атакува тези сили, за да не им позволи отново да нападнат. Унищожавайки ги, тя всъщност изпълнява и почистваща или целебна функция спрямо онова, което защитава.

ОЧАКВАЙТЕ

II Част

ЛЕЧЕБЕН ХАРАКТЕР




Използвана литература:

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕНЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "Българска народна шевица" Росица Чуканова - 1957г.
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Голяма книга на древните цивилизации по българските земи" Славян Стоянов 2016
  7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
  8. Ст. Л. Костов, "Български народни шевици", Първа част - 1929г.
  9. Л. А. Динцес, Сов. Етногр. 1947г
  10. Сов. Етногр. 1935г
  11. Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г.
Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар