Стефка Михайлова, майстор на шевици: Всяка българска шевица носи своята символика

Стефка Михайлова, майстор на шевици и автор на изложбата „Българската шевица – магия, любов и хоби”, в интервю за Радио „Фокус” – Кюстендил

Фокус: Госпожо Михайлова, вие сте автор на изложбата „Българската шевица – магия, любов и хоби”, как решихте да се занимавате с бродерията и шевиците?

Стефка Михайлова: Ще започна с това, че аз съм дългогодишен преподавател по математика, но вече съм в пенсия и имам възможност да творя. Бродирам от дете, но бях посветила живота и работата си в областта на преподаването, възпитала съм не едно или две поколения, преминали през Трето основно училище в Кюстендил. В момента творя и създавам модерен вариант на старите шевици под формата на картини, картички, пазви, разделители за книги и подвързии за книги.

Фокус: От къде идва любовта ви към шевиците?

Стефка Михайлова: Това ми се предава по наследство. Аз съм от голямо семейство, имах две сестри и баба които бродираха. Аз наследих уменията от тях, а след като се омъжих свекърва ми също бродираше и ми завеща старинни бродерии, които ми помагат в тази работа. Вече пет години усилено работя в тази област, някои неща ги реновирам и създавам свои модели, базирайки се на старинните шевици.

Фокус: От къде черпите идеите, от къде се информирате за старите шевици?

Стефка Михайлова: Като начало ми бяха дарени сватбени дарове, на които има шевици. От тях съм създала картички. Освен това съм любител фотограф и на празниците на Кюстендил снимам автентични народни носии, след което претворявам шевиците в тях.

Фокус: Трудно ли това занимание?

Стефка Михайлова: За мен не е трудно, няма трудни шевици. Стига човек да има желание да се занимава с това. Всичко е създадено с много любов, в шевиците има много символика. Те са символ на хармония и на доброта. На времето жената е бродирала шевиците върху ризите с пожелания за добро на дома, за семейството си. Тя е давала своята енергия на тези шевици. Обичайки дома си, тя е създавала тази красота.

Фокус: Колко шевици са произлезли от вашите ръце?

Стефка Михайлова: До тук съм създала общо 260 шевици. Освен това съм ги претворила и в книга. Това са български културни ценности, които според мен трябва да бъдат съхранени и да бъдат предадени на поколенията.

Фокус: Интересува ли се съвременната жена от шевиците?

Стефка Михайлова: Стига да има кой да й подскаже и да й помогне – да. Има няколко модни дизайнери от страната, които в цял свят представят нашите шевици. Те ги бродират върху чанти, тениски, други дрехи, както и върху бижута.

Фокус: Споменахте, че българската шевица има своята символика, за какво говорят мотивите в тях?

Стефка Михайлова: Да. Хармонията в човешките взаимоотношения се изразява с двоен кръст. Имаме елементи на цветя, които са символ на хубост. Имаме дърво на живота, което пък представя богинята майка. В шевицата майката е издигната като символ, като кумир. Това е жената, която дава живот.

Фокус: Кой е основният цвят на шевицата?

Стефка Михайлова: Червеният цвят е основният цвят в българската шевица, но по регионите има и преобладаващи други цветове. Някъде са по-тъмни, има и с черно, но аз работя предимно кюстендилски шевици, които са с преобладаващ червен цвят.

Фокус: Върху какво в миналото са бродирани шевиците?

Стефка Михайлова: Основно върху риза, сукман и колан. Трябва да кажа, че има специални шевици, които са бродирани по определени поводи. Има шевици за сватба, за други обреди, както и за погребения.

Фокус: Какво представяте в изложбата?

Стефка Михайлова: В изложбата са подредени 117 броя шевици, аранжирани като картини, обложки за книги, картички и книгодържатели.

Венцеслав ИЛЧЕВ

Източник: focus-radio

НЕКОЛКО ДЕНА РАЗХОДКА В СЛИВЕН

Къща-музей на Добри Чинтулов - Сливен

... В Сливен местото е все каменисто и като ся разхожда некой из града, не вижда друго освен криви улици и каменни зидови и тук-таме по некоя дървена порта и из всека улица да тече бистра вода. която сливненци оставят да върви напусто, без да умеят да ся възползуват некак от нея. Без да ся гледа на това множество камание, в Сливен нема нито една каменна къща, освен черковити. Друго всичко е все от дъски и си стои все тъй, както си е било направено преди тридесят и пет години. Той има една чаршия и една главна пияца, наречена аба пазар. Последната е една широка улица, през сред която тече бистра вода и от двете й страни има по неколко ханища, пълни с боклук, и прозирците на стаити им са залепени зиме с хартии вместо с джамове, дето живеят различни майстори и най-паче абаджии...

Къща музей „Сливенски бит” – гр.Сливен

От всичкити ханища най за похвала е на сарафското дружество ханът, едно ново здание, чистичко извътре и мирише малко нечто на европаизъм, и в абаджийски хан големото кахвене, дето ся събират всичкити първа ръка търговци... Сарафското съдружество е основано преди десетина години и дава пари с лихва на търговци, без да зима и то,* което ако сваляше неколко хиляди жълтици от Виена, дето лихвата е твърде малка сравнително със сливенската, можяше повише да ся ползува, да развие по-много търговията и да улесни направата на пловдивско-бургаский железен път, на който Сливен ще бъде пета станция.

Костюми от Сливенско (местен вариант на женската сукманена и мъжката чернодрешна носия). Нач. на 20 в.

Главното ръкоделие в Сливен са аби, ямурлуци наречени, власати ямболчета или губери и прехубави чървени сахтияни. Последните работят само турцити, които не знаят да изпращат стоката у Виена и оттам да свалят жълтици. Тук женитй са робини на абити, те друго не знаят освен да предат и тъкат аби, дор и къщните работи нередко са познати там. В една и съща стая те влачат вълна, предат, тъкат и готвят, та много пъти чловек намира в хлеба и манджата влакна вълна...

В цело Турско, ако и да излазят аби само от едно место, обаче сливненци малко знаят да ся ползуват от тех, че един от друг ся надварят кой да си даде стоката по-ефтино, чтото тъй достигва да ся продава един ямурлук и на сермия. В Сливен има неколко дарака на вода да влачат вълна, черната от която тий простират на слънце да пожълтее...

Сливенци не познават въртеното, което преде непрестанно, както и други тям полезни за занаята им нечта, та при въвожданието на машините в Турско, което нема да закъснее. Сливен ще пострадае най-много, че една машина с дестина гроша масраф ще изприда на ден колкото могат сто и петдесят най- добри предачки да изпредат с ръка в Сливен.

Обредна моминска носия на лазарка – с. Бяла, Сливенско, края на 19в.

... Сливненки имат среден раст, околчяст образ и твърде черни очи, ал те бегат както дивите кози от чловека; тех може да види некой само в празник по къщните порти и то от неколко разкрача раздалеч, дето обикновено излазят всякоя, ал като приблизи чловек, те побегват и ся скриват...

Българска сватба

Ний бидохме честити да ся намерим и на булото (тъй наричат тоя обичай) на една сватба, после обед в неделя, по което время всякой непоканен може отийди, за да бъде, тъй да го речем, свидетел за отбулванието на невестата, която тогас излазя на двора и свекърва й поима с две клечки от главата и булото и го мета върху клоновети на некоя плодовита овошка. После това изваждат булката само женити, та обиколат махалата и като ся завърнат, поставят на двора една празна и вдигната софра: тогас булката зима ибрик и пред софрата полива на всичкити домашни, които са в нея къща. Като начне най-напред от свекървата и всякой като, си омие ръцети, тя го дари с бела кърпа. Сетне свекървата повожда булката пред всичкити сватбари да им цалува ръка, които я дарят по некое грошле, и подир това младоженикът и невестата ся хващат на хорото. Булката беше облечена с копринен фистан, който струваше около седемстотин и пятдесят гроша и като закачиха да играят хоро на двора, времято беше дъждовно, та булката ся принуди да си завтикне на пояса малко фистаня, та й ся видеха шярений малаков, копринената риза и провеснатити й чървени гащи...                                                                                                               

Българска сватба / снимка: Васко Врачовски 

Изобщо, кога ся жени некой по нас, задължен е да купи един скъп фистан на невестата си, с който тя требува да ся венчее... По сватбите мъжиети като ся съберат, надпиват ся с вино и после обикновено ся сбиват, чясто и ножът играе. По времето, когато бехми в Сливен, двама души на една сватба бидоха невинни жертви от подобно пиянство: тии като ся скараха, промушнаха ся един с друг с ножове и след неколко часа издъхнаха и двамата, та между веселбата не закъсне да дойде и жалността...

Източник: "ИЗ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕЧАТ" Богоров 19 февруари 1866

В Алфатар мечтаят за музей на алфатарската носия

Шиковска престилка от Алфатар, Силистенско

В Алфатар последната народна носия е от 30-40-години на 20 в., но има и по-стари носии. На едно от ревютата са показани 40 видове. Първата носия гребенската, предвид характерния „гребен” на главата. След това в Алфатар се заселват фамилии от Стралджа и те идват с ямболската носия.   По-нататък започва едно взаимстване между двата костюма – местния и тракийския. Във времето се променят елеците – от вълнени те стават атлазени, плюшени и кадифени. Роклите са прави, но се появяват веревните къдри най-долу с кадифици. Променя се и дължината. Алфатарската престилка взаимства „триъгълници” от двете носии, за да се получи смесеният съвременен вид. Не случайно на алфатарската престилка й казват, че е приказка без край.   В Алфатар за отбелязване се носят предимно тъмни забрадки – в тъмнокафяво, тъмнозелено и черно. В другите селища има бели, червени, розови. Тъмните цветове правят костюма по-стилен и по-силен, тъй като изпъква украсата на главата. Накитите са сребърни и са автентични. 

По главите има и китки. По пендарите от месинг има изписани годините 1894 и 1916 г. На практика оригиналните от злато се съхраняват вкъщи. Изображението е на Франц Йосиф (император на Австрия от декември 1948 г. и крал на Унгария до 21 ноември 1916 г.,по негово време Австрия се преобразува Австро-Унгария. Пендарите са лети в Австрия. Тези пендари ги наричат още „пендари с глави”, защото има и с орнаменти, наподобяващи арабската азбука.   Характерно е още, че елекът на алфатарската носия е затворен и с двуредно закопчаване. Така фигурата на жената изглежда по-стройна, а ръкавите на ризата са от коприна, в съчетание с индийски памук, също оригинални – прилепнали по ръцете. Интересна е дантелата в края на ръкава – ръчна разработка, като е интересно, че не е плетена, а е правена с обикновена игла. На копчетата им казват „бомбета” и се зашиват отдолу. По елека има украса и от черен гайтан.  

 Ганка Пенчева, секретар на Народно читалище „Йордан Йовков” в Алфатар: „Мислили сме да създадем музей на алфатарската носия. По проект събрахме 40-те носии и вярваме, че ще бъдат интересни за бъдещите поколения. Оставяме снимков и видео материал. На втория етаж в читалището имаме зала, подредена за обучение на деца, провеждат се и открити уроци по тъкане върху стан.”  

Източник: portal-silistra

Шевица от Плевенско

Представената шевица от Плевенско е от личния архив на Мария Иванова от Варна. Тя е в типичните за региона по-тъмни цветове. Характерният и най-използван за много региони в България е червеният цвят. "Има области обаче в цяла Западна България и Македония, където вместо очаквания червен цвят се явява тъмен, тъмнокафяв, черен. Така в Плевенско, Граховско и Скопско. Има данни да се допуска, че този черен цвят е подражание на един старинен пурпур, византийски тип от IX век, който на българска почва с течение на времето е съвсем потъмнял. В Софийско няма следа от него, някои стари граховски и трънски шевици се срещат ту в черно, ту в червено, този цвят преобладава някъде в Северна Македония – Кумановско, Скопско, Тетовско, на юг в Стружко и в по-малки размери до Солунско. В Прилепско, Битолско, Охридско, Крушевско само червено с малко други цветове, а в Кичевско малко черно с много червено и жълто. В Дебърско само червено. Често черно и червено се срещат заедно с жълто и оранж (Кумановско и Стружко) и представят много ефектни комбинации."

Костов, Ст. Л., Е. Петева, Български народни шевици. Ч. 2. Югозападна България и Македония. С, 1928, 1, 7-8, 10. По Етнография на Македония. Извори и материали в два тома. Т. 2. С., 1992, 258–260.

Шевица от Плевенско / кликнете върху снимката за уголемяване

Жена в Плевенска носия

Разработка на схемата: Славян Стоянов
Тип използвани бодове: Кръстат, полегат и контурен.

Шевица от Плевенско / кликнете върху снимката за уголемяване

Схемата на шевицата в .doc формат можете да изтеглите от ТУК

Схемата на шевицата в .pdf формат можете да изтеглите от ТУК

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”

Автор: Петра Талева

Радио поредица на БНР Христо Ботев

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Везмото разказва истории

Чуйте запис на предаването ТУК

Днес трудно можем да повярваме, че историята на везмото тръгва от… татуировките. Те са знак за принадлежност - към рода и племето, начин за разпознаване: кой е свой и кой чужд. Преди появата на писмеността, те са „езикът”, който разказва; плаши вражеските племена, които застрашават; измолва закрила от природните сили. С появата на облеклото, везмото се „прехвърля” от тялото върху дрехите. Променя ли се характерът на везмото? Цветовете? Символиката? Защо на изток извезват и до днес Лунен нефритен заек? Как с помощта на иглата Филомела успяла да избродира своята история? Легендата стигнала до Овидий, а оттам и до нас. Според българската традиция, ако върху ризата на момата няма шевица, тя все едно е гола, тоест незащитена, не принадлежи към никой род, готов да я брани при посегателство. Има ли значение къде и как се бродират фигурите във везмото? Защо, например, орнаментът зиг заг в отделните райони на България носи различно послание? А как да си обясним невероятната прилика и космополитност в шевици от Самоковско и в орнаменти от… индианските традиции? Шевицата е писмо, чиито букви вече сме забравили, за да прочетем изумителните истории, които са ни оставили предците.

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Слънчевият танц на иглата

Чуйте запис на предаването ТУК

Защо подредбата на фигурите във везмото следва определен ритъм? От какво се определя той? Ще се върнем назад във времето, за да стигнем до ритъма в смяната на сезоните, месеците, дните. Как административните реформи в календарите на Изток променят ритъма на „танцуващите” цветове и орнаменти? Как шевицата „потропва” в семейните истории, които следват големите обществени промени? Защо този, станал днес тайнствен език на везмото, някога е имал значение дори на билет за пътуване във времето и пространството?

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Ритъмът на тайните

Чуйте запис на предаването ТУК

Защо подредбата на фигурите във везмото следва определен ритъм? От какво се определя той? Ще се върнем назад във времето, за да стигнем до ритъма в смяната на сезоните, месеците, дните. Как административните реформи в календарите на Изток променят ритъма на „танцуващите” цветове и орнаменти? Как шевицата „потропва” в семейните истории, които следват големите обществени промени? Защо този, станал днес тайнствен език на везмото, някога е имал значение дори на билет за пътуване във времето и пространството?

Радиоенциклопедия „Танцът на иглата”: Сватбеното везмо – врата във времето

Чуйте запис на предаването ТУК

Сватбата – среща на два рода, две генетични конфигурации. Още преди годежа разменят дарове. Изучават чуждите опознавателни знаци. Шевицата отразява преселенията в търсене на поминък или стремеж за физическо оцеляване: от Македония, Тракия, Добруджа…, от планината към равнината или обратно. Ако преди сватбата двата рода са живели на различни „времеви” скорости, занапред ще трябва да „изравнят” унаследения опит и традициите, които хармонично ще намерят после място във везмото на новото семейство. В него всеки от младоженците влиза със своята фамилна памет. Девойката е хващала иглата от много ранна възраст, за да готви бъдещия чеиз. Старинната шевица може да направи неповторим един съвременен официален дамски тоалет, с него девойката първо е била на абитуриентския си бал, а после го облича на своята сватба. Ветрилообразните ръкави са „подвижни”. При откопчаване, дрехата се превръща в блузон с делови къс ръкав. В същия стил е изработен целият празничен костюм: освен блузона, има пола и панталон, които могат да се комбинират съобразно случая. Дизайнът и везмото са дело на пловдивски майстори на народни занаяти. В бродерията те вплитат характерните орнаменти от етнографските региони на двамата младоженци. Има ли специфика в шевиците, предназначени за различните участници в сватбата: родители, кумове, родственици? Какъв е символният език в бродерията на ивичестата кърпа ръченик? А дали ще открием сходство в цветовете върху сватбеното везмо на българската булка и сватбеното кимоно на японката? И как да си обясним еднаквите послания, скрити в единствения извезан вътрешен ъгъл на нашата носия и в единствения вътрешен ъгъл на женското японско кимоно?