Читателите на “Работещо момиче” вече познават Таня Иванова. Днес обаче имаме прекрасен повод за нова среща с нея. Представяме ви я през погледа и сърцето на Славян Стоянов - очевидец на нейната нова изложба “Танцът на пеперудите” в галерия Универсум, Варна.
- Здравей красавице.
- Не съм красавица. Аз съм принцеса.
Около Ивайла (както се оказа името на малкото създание) сновяха загрижено две жени, за които бях почти невидим, докато светкавицата от фотоапарата ми не запечата образа на принцесата, облечена с изящна рисувана рокля. Тя беше жив модел от самата изложба и като истинска танцуваща пеперуда ме заплени с по детски неподправения си чар.
Бях леко закъснял за официално обявения час на откриването и побързах да се кача на втория етаж, където се случваше самото събитие.
Истината е, че бях посветил седмицата си на изложби. Двете, които вече бях посетил, обаче, не можаха да уловят вниманието ми. Така да се каже, не ги усетих. Но тук от самото начало попаднах под влияние, магнетичната харизма на твореца бе дълбоко втъкана в пана със завладяващи цветови съчетания. Българските народни мотиви за мен са като сърдечен балсам и това ме спечели напълно.
Потърсих с поглед Таня, която познавам само от дебрите на интернет. Повярвайте, да я открия
Не можех да не отвърна със същото.
И докато Таня ме представяше на друга своя интернет почитателка и вече реална дружка, разбрах, че пред себе си имам истински, земен човек. Нямаше дистанция. Общуваше непринудено, излъчваща топлина, която моментално предизвикваше приятелска близост.
Продължих да снимам.
Серия картини от танцуващи пеперуди, играещи цветове или изцяло графични решения с един единствен цветови акцент. Рисувана коприна. Тъкани пана на мадоната и младенеца, както и на Иван Рилски, подсказващи, че авторът им носи в себе си вярата, която съвременните български художници и майстори понякога пропускат. Вяра, която ни запазва човеци, помнещи откъде са дошли....
Благодарение на Ирина имам снимка с Таня. Посмях се, когато нарече фотоапарата картечница. Няма как да ви е скучно в компанията на двете сестри. А и малката Ивайла е не просто ангелче, да не забравяте, тя е принцеса. Нейните бисери са достойни да бъдат записани и увековечени. Ето още един, който чух докато изпращах сестрите.
"Мамо, мамо, мамо. Искам нещо. Незнам какво точно искам, но го искам сега и веднага."
Що се отнася до Таня, нейните желания и намерения са и ясни, и мъдри. Ето ги, споделени специално за “Работещо момиче”:
Как стана така, че пеперудите са обект на новата ти изложба?
Пеперудите са нежни създания, които са символ на постоянното развитие,за някои народи са символ на любовта, щастието и благополучието.Те ме плениха с разнообразието си, с умението си да се пазят от враговете чрез красотата на цветовете си и започнах да рисувам пеперуди върху копринените шалове, които правя. С всяка една рисунка ми ставаше все по-интересно и реших,че мога да представя пеперудите по един различен начин. Темата е разработена така, че всяка картина да бъде в две огледално обърнати части-едната в цветна, а другата в монохромна гама.Такава една тема реших, че не бива да бъде поставяна в рамки, затова картините са само зад стъкло.Така давам и свобода на човека,който ще пусне моите пеперуди в дома си да прецени дали иска двете части да са заедно, една под друга или една до друга.......Пеперудите са свобода!!!
Имаш хиляди почитатели в интернет пространството. С какво обаче се различават срещите "на живо"? Какво най-често те питат хората, които посещават изложбите ти?
Наистина почитателите станаха много, това много ме радва и ми помага. Благодарение на една такава интернет среща се роди идеята за ''Танцът на пеперудите'' във Варна.Но срещите ''на живо'' са нещо много мило, топло и скъпо за мен. Аз не се срещам с много хора и за мой късмет на изложбата дойдоха много мои приятели и колеги, с които сме всеки ден заедно, но само виртуално. Хубаво е когато разбереш, че те са си такива искрени, засмени и активни и в живота. И аз съм такава! Успявам да се предпазя от сивотата и грижите за ежедневието и си мисля, че за това ми помага всичко около създаването на една творба.
Искрено се надявам да си останат във Варна, в домовете на хора, които обичат да мечтаят, които са бягали по поляните като деца след тях и сега това им липсва. Ако подържите пеперуда в ръка, а после я пуснете да полети на свобода – към небето, ще се изпълни най-съкровеното ви желание. Аз направих тези пеперуди, държах ги в ръце, мечтах и съм ги пуснала да летят към вас. През цялото време докато ги рисувах малката Ивайла беше около мен, бях едновременно и мама и творец, така че тези картини са заредени с голяма любов.
Следващата ми изява зависи изцяло от тази. Ако всичко е както си мечтая, най-вероятно предстои една изложба на рисувани шалове.
Пеперудите разгледайте тук.
С Таня - "Несъница Лазур", можете да се свържете или да разгледате още нейни творби на следните адреси:
1. www.facebook.com/gallery.tania.nesunnyca
2. www.facebook.com/tainatania
3. www.nesanicalazur.com
