петък, 16 декември 2016 г.

Шевица от Каварненско


История на кратко в една шевица от Каварненско. Днес тя е част от етнографската експозиция в Добруджанския град Каварна. Етнографският комплекс в град Каварна е открит за посетители през 1984 г. Той е изграден на мястото на първото българско училище, основано през 1869 г. Състои се от къща-музей, възстановена чехларница, работилница за дантели и дворна среда. Интериорът запознава посетителя с най-типичното за градския бит от края на ХІХ и началото на XX век. В експозицията са отразени характерните черти на основните етнографски групи население в този край - добруджанци, гагаузи, котленци. Шевицата която ще ви представим в момента е извезана на каренце простряно върху бебешка ясла. Шевицата е от края на  XIX век.

Каварненско семейство от от края на XIX век.
Майката която е извезала шевицата е изобразила изключително интересна интерпретация на дървото на живота. В короната на дървото днес някой хора съзират хипотетично образа на младенеца, покрит с пелена или одеяло. Всъщност това е архаичен мотив на "раждащата богиня майка".

Детска ясла от добруджанска стая. Края на XIX век. Етнографски музей Каварна
Дърво на живота, фрагмент / Кликни върху снимката за да увеличиш
Каренцето е колоритно оградено с флорални мотиви, които без да се натрапват, прекрасно оформят цялостното внушение на тази прекрасна добруджанска шевица.

Ограждащи флорални мотиви, фрагмент / Кликни върху снимката за да увеличиш
Увеличение на флоралните мотиви / Кликни върху снимката за да увеличиш


Снимка, предоставена от: Етнографски музей Каварна
Разрaботка на схемата: Дима Тодорова







Схема на шевицата в оригинална асиметрия изработена от Глория Ангелова


Схемата на шевицата в .doc формат можете да изтеглите от ТУК

Схемата на шевицата в .pdf формат можете да изтеглите от ТУК

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност - III


РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ-ЧАСТ III

Както вече споменахме в първа част през 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за “езически ритуал” и строго го забранява. Суровата забрана спира татуирането като практика в Европа чак до XVIII век. Ако се интересувате обективно да разберете защо това е сторено и има ли това достатъчно солидна библейска основа, прочетете първа част. 

Разграничаването на епохи е направено от Кристоф Селариус още през 1688 година. Той счита, че Средновековието започва през 395 година – с разделянето на Римската империя на Източна и Западна, и завършва през 1453 година с падането на Константинопол. Характеризира се с феодалния обществен строй и огромното значение на християнската религия и църква за духовния, културен, обществен и политически живот в европейските държави. 

Християнството навлиза на Балканите в най-ранната си фаза. В новозаветните писания това е отразено в "Деяния на апостолите" и посланията на апостол Павел към "Римляните" и "Филипяните". 

В публикацията си "Филипи или Филипопол" д-р Асен Чилингиров излага тезата, че описаният Филипи в "Деяния на апостолите" всъщност е Филипопол (Пловдив). С тезата можете да се запознаете по-подробно в горепосочения линк в самото заглавие на публикацията му. Така или иначе християнството навлиза по българските земи още през първи век. Тук започват да се оформят големи християнски общини. Сред първите приели новото учение на Балканите са гърци, траки, илири и скити. С обичая на траките да се татуират вече се запознахме в част II за които Херодот пише, че това е белег на знатност. Страбон, Плиний и др., опис­ват в своите трудове обичаите за татуиране на Бал­каните и в съседните територии. Сред потомците на илирите и до ден днешен е запазена тази практика, която дори в християнски контекст е продължила да съществува и да се практикува.


Портрет на Ибн Фадлан


Един изключителен източник за волжките българи е пътеписът на Ибн-Фадлан. Арабски пътешественик и писател, живял през първата половина на Х в. На 21 юни 921 г. е пратен от халифа на Багдад като посланик във Волжска България. Някой от нещата, които правят особено впечатление е, че той описва народи, които нарича тюрки по пътя си към Волжка България, но в момента, в който влиза на територията на българите, той спира с това определение и започва да използва друго - сакалиби. Ибн-Фадлан често нарича царя на българите и цар на сакалибите като синонимна форма. С тази дума в арабските източници се нарича съвкупността от европеидни народи, населяваща Източна Европа. Това са най-вече скити, траки, и илири. Някой съвременни автори под това название разбират появилото се през средновековието название славяни или славянски народи. Терминът сакалиби всъщност е съставна дума от САК и АЛИБ (САК-АЛЫП), което може да се разбира като велики или божествени саки-скити. Анаграмна вариация на СА е АС. Това е едно от много старите названия за българите (АСКАЛИ), древните АСИ, които са основата на скандинавската митология.  Ибн-Фадлан описва, че характерна черта за тях е татуирането. Освен геометрични фигури те ползвали и зверилни персонажи като дра­кон, лъв, русалки, различни митични и реални животни. Русите също са описани по подобен начин от  Ибн-Фадлан. Ето какво пише той: 

"и от крайчеца на ноктите до шията на всеки русин има нарисувани изображения на хора и предмети и на други подобни."

Според Теофилакт Охридски, архиепископ на "Цяла България" българите до кръщението си "не знаели името на Христос, но бидейки в скитското заблуждение", служели на месеца, на слънцето и на други звезди."

През 1948 година руски археолог открива замразено тяло (т.е мумия) на скитски вожд. Тялото на вожда било изпъстрено с разнообразие от татуировки. Изображения на елен и овен - на дясната ръка, два грифона на гърдите и риба на десния крак.


Реконструкция на татуировки на скитска принцеса

Мумия на скитски войн

Мумия на скитски войн


Българите по произход биват свързани с траки, илири, скити, сармати, готи, кимери, арии, "славяни". Всички те, без изключение, са ползвали татуирането като показател на знатност. Характерно било за благородници, войни и жреческото съсловие.

При някои стари "славянски" племена съществувал обичаят да се сложи на тялото на момичето татуировка под формата на специални предпазващи орнаменти. Този ритуал се провеждал от една от най-старите жени в племето. Вместо игли се използвали за татуиране заострени предмети.

Стара графика от Хърватия. Възрастна жена татуира момиче

Илюстрация Николай Фомин


Орнаменти с предпазващ характер и функция били вшивани и в носиите при всички тези родствени народи.


Скитски царе. Рисунка на художника П.Корниенко по релеф на чаша от Гайманова могила

Един характерен графичен символ който се използвал, както за защита на плода на бременната жена, така и за наричане за плодородие на утробата е ромба. Той е много типичен за добруджанската женска носия, но се среща и в почти всички региони на България.

1. Илюстрация на ритуала по татуиране, Николай Фомин. 2. Идолна пластика от култура  Кукутени Трупилиан.
3. Фрагмент от добруджанска престилка.
Символиката на ромбовете е свързана с женското начало и плодовитостта. Снимка Ваня Ставрева. Цялата публикация можете да прочетете тук

Ето какво пише в публикацията си "Ромбове в шевицата - белег, че момата може да ражда" Ваня Ставрева:  "Прототипи на шевиците, които се използват и до днес в народните носии, са открити върху култови и битови предмети в селище от късната бронзова епоха край видинските села Балей и Антимово.

И още: "Според етнографа Маргарита Николова шевиците имат още по-древно начало, като най-архаичните орнаменти се отнасят към епохата на енеолита (IV - III хил.пр.Хр.). Тя дълги години проучва символиката на народните носии и намира такива древни препратки в престилката от българската женска носия, както и в характерната за Видинско женска риза бърчанка, наречена така заради гъстия набор на пазвата. Особено интересно е изследването  за функцията и символичното значение на червената престилка с ромбовидни фигури, която се запасва отпред върху тялото. Тя маркира детеродната част на женското тяло и затова е един от най-важните знаци на женския костюм. Основният орнамент - ромбът, е от старинните символи в изобразителното изкуство на човечеството и е символ на земното и женското плодородие и на Богинята майка. Още през неолита и енеолита ромбовидни орнаменти се срещат върху долната част на тялото отпред и встрани на глинени фигурки от тези епохи. “Тъй като дрехата представлява еквивалент на човешкото тяло, то престилката с изобразената върху нея ромбична фигура е еквивалент на тази част от женското тяло, която покрива - половия орган и утробата”, пояснява Николова. Затова престилката с ромбовидни орнаменти, носена от полово зрелите девойки и невестите, е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода."

Средновековното облекло на българското благородническо съсловие е силно повлияно от Византия но въпреки това, тези графични символи остават да присъстват.

Реконструкция на средновековно облекло по стенописи

В книгата на Калина Атанасова "Възстановки на средновековното българско облекло (XIII – XIV в.)" е представен пълноцветен албум, посветен на цивилния костюм през Второто Българско Царство (без военно и свещеническо облекло). В нея са включени общо 174 авторски илюстрации, графични възстановки, снимки на материални възстановки, фотографии и репродукции на артефакти. Описани са дрехите на мъже, жени и деца; царе, боляри и обикновени хора. Анализирани са всички запазени до момента портрети на средновековни български благородници, както и находки от 17 средновековни некропола от различни краища на страната. Книгата е съобразена с предшестващите изследвания на средновековния български костюм, но се явява най-всеобхватното задълбочено изследване по тази тема, извършено до днес. Насочена е към всички, които се интересуват от историята и възстановяването на облеклото и същевременно е строго научен труд, който ще бъде в услуга на различни специалисти и студенти – археолози, изкуствоведи, културолози, историци.

Източник на цитата и цялата публикация тук.
Относно илирите и връзката им с българите средновековния иеромонах Спиридон дава интересни сведения в своята книга "История во кратце о Болгарском народе Славенском". 



"За Илирик, първия български крал на Българският народ, който е един от най-първите и най-стари народи в християнство и царство, глава и предводител на целия славински род, води племето си от Мосоха, както и другите славински народи."

По нататък иеромонах Спиридон говори, че по името на правнука на Илирик, който се казвал Болг, илирите са се наименували българи.

"и от това време иллирийците се наричат болгари, а не както някои мислят, че от река иде /името/ болгари. Гърците като нямат словото "буке" /буквата "Б"/, не могат да кажат болгари; а римляните, имащи буквата "Б" могат да кажат болгари. "

До каква степен тези сведения са достоверни е трудно да се съди, тъй като са писани от човек, който представя историческите сведения през християнския си светоглед. Той дори не се опитва да пише за това безпристрастно. Всичко извън християнския контекст, е представено в демонизирани краски. В интерес на истината, за пред християнското население на Балканите образът на Дявола няма никакво ритуално или верско отношение. За тях злите сили са различни и не се идентифициран с един основен персонаж. През призмата на късните християнски интерпретации на стария свят всичко попада под общ знаменател - и доброто, и злото, защото то е "езическо". В случая нас ни касае основно факта, че илирите също са идентифицирани с българите. 

И до ден днешен сред потомците на илирите се е запазила древната традиция на татуирането. Тя е преминала през цялото средновековие и е продължила да съществува като част от християнската представа и светоглед.


Хърватски тату-модели от античността, през средновековието до наши дни.
Традицията по-възрастна жена да въвежда девойките в тази практика се е съхранила без изменение.
Реконструкция на обичая по време на фолклорен фестивал в Хърватско
Мъжете също споделят тази традиция, като вече тази практика е изградила собствена стилистика, съхранила в себе си древните практики заедно с християнската символика, възприета от богомилството, а после и от католицизма.


Мъже и жени хървати от миналия век с типични за илирите татуировки

Нека сега да видим една стара легенда за началото на хърватите:

"Първият владетел на Бяла Хърватия. Той се е казвал Коробатос (Chorobatos). В легендата се разказва, че на смъртния си одър той събрал петте си сина и им завещал да не се разделят, защото по отделно ще са слаби, а заедно – несломими. За целта той им дал да счупят по една пръчка. Всеки от тях успял, но когато им дал да счупят цял наръч с пръчки, никой не успял." Според историците това е същата легенда като тази за Кубрат и неговите синове. В историческите хроники Кубрат е познат още и като Кобратос, Kоубратос и Кубер. Хърватските историци предполагат, че Коробатос е просто друго наименование за древния български владетел. За основател на средновековната хърватска държава се смята един от синовете на Коробато – Батбаян, който напуснал Бяла Хърватия и създал царство в съвременните земи на държавата. Според новата теория на хърватските академици основателят на хърватската държава е синът на Кубрат Баян, който се окичил със славянската титла бан. Историците смятат, че след края на Велика България, намирала се в южните степи на Русия, българите се разпръснали. Последен в старите си земи останал Баян. След време и той се преместил с народа си и се заселил при аварите."

Цялата публикация тук.


Възрастна жена от Хърватия
Някои елементи на средновековни хърватски татуировки 

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "История во кратце о Болгарском народе Славенскомиеромонах Спиридон
  3. "Възстановки на средновековното българско облекло (XIII – XIV в.)" Калина Атанасова
  4. "Ромбове в шевицата - белег, че момата може да ражда" Ваня Ставрева
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Филипи или Филипопол" д-р Асен Чилингиров
  7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
  8. "Пътешествие до Волжска България. (Л.-М. Бораджиева, превод от арабски Г. Наумов, ИК "Аргес", София, 1992)" Ибн Фадлан
Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.  

петък, 9 декември 2016 г.

Взаимовръзката между татуировки и шевици на Балканите от дълбока древност - II


ТРАКИЙСКА ЕПОХА- ЧАСТ II

В първа част засегнахме значението и предназначението, сиреч ползата както на татуировките, така и на шевиците. Можем да съдим единствено от идолните пластики, които се откриват от праисторически времена,кое предхожда другото. Татуировките, шевиците или обратното. Но все пак вероятно това са татуировките. Едно със сигурност може да се заяви категорично - те са тясно свързани и с общ произход. 

През 1991г. туристи, на италиано-австрийската граница в алпийския район Йоцтал правят случайно откритие. Те намират естествено мумифициран човек живял преди 5300 години. По името на региона в който е открит, учените го наричат Йоци.

Учените са направили графика на местоположенията на татуировките на Йоци
Изображения на татуировките, получени благодарение на иновативната технология за заснемане
45-годишният мъж е един от най-древните примери в света за нанасянето на черни линии по тялото, като символични знаци или с друго предназначение. Татуировките са разделени в 19 групи, обхващащи цялото му тяло. За разлика от съвременните татуировки, правени с игли, древните са втривали въглен във фини разрези по кожата. Много от черните линии на мъжа са на места, на които вероятно той е изпитвал болка поради заболявания, което насочва учените към тезата, че те са поставени с лечебна цел. Подобен метод на лечение е познат в Азия, използван хиляди години след Йоци.

Как древните са лекували по този начин остава мистерия за съвременната наука. Изследвайки мотивите, които се използват при татуирането и при шевиците и не само там, става напълно ясно, че те дублират предназначението си на различна повърхност. В единия случай те са постоянен маркер-белег нанесен директно върху човешката кожа посредством острие и багрила, а в другия - те се вшиват като везба върху дрехата, своеобразна "втора кожа", която може да се слага и маха според случая. Това по-рядко е върху дрехи за ежедневна употреба, освен ако лицето което ги носи няма жречески или владетелски функции в обществото.

Те най-вече са с ритуално предназначение. Това може да бъде сватбена дреха или дори дреха за някакъв друг вид празнични или ритуални практики. Шествия, процесии, мистерии, свещенодействия. 

Времето, когато траките са вече ясно изразена етнокултурна общност, се регистрира пълна приемственост от праисторическите епохи на всички древни практики, включително и татуирането. Това тайнство е свидетелство на знатност. Ето какво пише Херодот за траките по този въпрос: " Да бъдеш нашарен се счита за благородно, който няма тези белези не е благороден".

Невероятно е как нещо считано за белег на най-елитните и благородни хора, може да бъде покрито и буквално заличено като познание и разбиране в последващи епохи.

Благодарение на египетски фризове, днес имаме възможност да видим как са изглеждали някой представители на така наречените "морски народи"- сиреч хората, които владеят мореплаването. Траките са именно такива.

Пленени представители на морските народи

В египетските сведения народът, наречен мешвеш-мизи, се описва със следните характерни черти: На мъжете част от косата им е избръсната. Вързват я на прическа наречена кика и телата им са покрити с татуировки.

Такива свидетелства са запазени не само при античните автори, но и в античното изкуство. По керамиката обикновено биват изобразявани персонажи от пантеона, благородническата, войнската и жреческата касти.

Има няколко версии за смъртта на Орфей. Според най-популярната той е убит от тракийски менади, жрици от кортежа на Дионис. Според друга легенда смъртта му се приписва като дело на Зевс, който го убива за това, че дава писмеността на хората. На всички сцени с убийството на Орфей по античните съдове са изобразени тракийските менади - вакханки.

Смъртта на Орфей. 470 г. пр. Хр. Музей на изящните изкуства, Бостън
Чернофигурна керамика. Тракийска жрица 480-450 г. пр. Хр.  от музея в Мюнхен


Тракийска жрица - художник Славян Стоянов

Използваните мотиви за татуировки, които могат да бъдат видяни по античните вази, са обикновено от зооморфни (на животни) изображения, слънчеви символи и други геометрични фигури

В сборника "Народна култура на Балканите" том девети, продукт на "Архитектурно-етногравски комплекс "Етър", чийто съставител и редактор е доц.д-р Ангел Гоев, в "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова пише следното: "Българската везбена орнаментика през Средновековието е силно повлияна от византийските тенденции в шивашкото изкуство. Голяма част от флоралните и тератологичните мотиви са инспирирани от културата в Римската империя (Древен Рим и Византия). Единствените образци, чиято употреба е наслоявана през вековете са геометричните. Те са считани за старинни, произлизащи от изкуството на неолита. Изобразявани са върху телата на антропоморфни фигурки. Врязаните знаци се тълкуват като татуировки и (или) нашивки по дрехите. Тълкуването им дава сведения за различните инфилтрациии в изкуството по нашите земи. При споменатите средновековни артефакти везбата е именно с геометричен характер." 

Целият сборник можете да изтеглите от тук: линк


На тези фрагменти добре се вижда как елементи от татуировките са и върху дрехите на тракийските менади. Между тях се открояват елен, слънчеви символи и зигзагообразни повтарящи се линии.

В книгата си "Българска народна митология" Иваничка Георгиева пише следното: "Изображенията на елен са разпространени на огромна територия на Евразия още в пещерната живопис. Еленът е една от главните теми на зверилния стил на евразийското изкуство .Маскирането като елен е засвидетелствувано още през палеолита в Западна Европа .Еленът е атрибут на Аполон, Артемида и Дионис. Ловна сцена на елени е изобразена върху амфора от Винча, а татуировка на елен—в гръцката вазова живопис, например върху сцената на вахканките, разкъсващи Орфей. ... Често се среща в българското средновековие и европейското изкуство от XI—XIV век  -До началото на XXв. сред българи, сърби и румънци в новогодишните и пролетните карнавали е засвидетелствувано маскирането с маските на елен. Еленът е семантичен еквивалент и на космическото дърво, като разклонените рога се асоциират с небесното пространство, от където вероятно произхожда и вярата в тяхната свръх естествена сила. "

Мотивът с елен (сур-елен) в българската шевица може да бъде срещнат под формата на елбетици. За този елемент говорят Юлия Боева и Тачо Танев

"Идеята, че Слънцето е елен или е носено от елен, е достигнала до наши дни чрез традиционната словесност. В коледарска песен от Софийско се пее: „ Замъчи се Божа майка
        от Игнажден до Коледа, 
        че си роди Боже чедо, 
        Боже чедо– Сур елена, 
        Сур елена– златни рога“

Тук  можем  да  видим,  че раждането  на  християнското  Боже  чедо  съвпада с  астрономическото „раждане”  на „новото  слънце”  на  Коледа–  веднага  след зимното  слънцестоене,  по  време  на  което  Божа  майка  се „мъчи”. Сурият  елен е  зооморфната  хипостаза  на  Слънцето  и  на  Бога-Син,  а  християнската  Бого-родица,  раждаща  слънце-елен,  се  оказва  тъждествена  с  фолкорната  Слънчова майка. Можем  да  направим  връзка  и  с  позлатените (слънчеви)  части  от  изображенията  на  елени  в  тракийската  култура  и  да  се  опитаме  да  осмислим  ролята им – да бъдат знаци за божественост и синовност. Освен  всичко  можем  да  обърнем  внимание  на  прилагателното  сур,  което се  свързва  със  Сурья –  името  на  Слънцето  и  на  Бога- слънце  в санскритската традиция.  Но  и  българското  название  на  празника  на раждащото се Слънце е от  същия  корен –  Сурва,  Сурваки.  В  Граово  той  се  празнува  от  мъже  с  рогати маски и кожени дрехи. А в един от вариантите на думата сурвакар–сурвискар, могат  дори  да  се  видят  корените  сур –  слънце,  вис –  високо,  и  кар –  карам, които  може  би  пряко  обясняват  целта  на  празника: карам  Слънцето  да  се извисява"

Из книгата "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН" на Юлия Боева


1. Елбетица от шопски ръкав с рогато същество, Сур-елен 2. Елбетица с рогати същества в полупосоките


елбетица с животински образи


В следващата сравнителна илюстрация са представени мотиви от българските шевици, съпоставени с мотиви от татуировки от идолна пластика и тракийки, изобразени върху чернофигурна керамика от елинистичния период. 
1. източник-А / източник-Б    2. източник-А / източник-Б   3. източник-А / източник-Б   4. източник-А / източник-Б 
"В българската везбена и килимарска традиция елбéтицата съществува в два основни варианта – като равнораменен кръст с „рогати“ или триъгълни завършеци, който се появява по времето на неолита, и като двоен кръст , съставен от наслояване на прав и наклонен кръст, чието начало може да бъде търсено през бронзовата епоха."

Из книгата "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕН" на Юлия Боева

Древните елини, които са имали привилегията да станат свидетели на Дионисиевите празници, в които менадите били едни от главните действащи лица, са отнесли със себе си впечатления и ги пресъздали в разкази, от където вероятно произлиза и названието на менадите (от старогръцки: μαινάδες – беснеещи) . Поведението на тракийските жени било коренно различно от това на жените в Елада. Трудно можело да се обясни свободата, с която разполагали тракийките. В очите на един грък те били дръзки, дори войнствени. Изключително красиви, но и опасни. Те танцували по време на процесиите с разпуснати коси и сякаш владеели стихиите. Природата танцувала заедно с тях, животни кръжели около им, сякаш заедно участвали във велико магично хоро.  Феерия от цветове изпъстряла и дрехите и телата им.

Чернофигурна керамика 470 г. пр Хр. тракийски жрици. Амстердамски музей.

Както вече споменахме в предната публикация "ПРАИСТОРИЯ - ЧАСТ I" причината за появяването на татуирането е същата като тази и на везбата. Тя е част от самото раждане на писмеността, закодирана от дълбока древност в татуировки, символиката в декорираната керамика посредством пиктограми, идолна пластика, шевиците по дрехите, изкуството в своето многообразие. Това е средство за комуникация с видимия и невидимия свят. Изразяване на позиция. Нейната полза може да бъде от здравен характер и да има целебни свойства. Може да бъде от защитен  характер. Може да работи в посока плодовитост и прочие и прочие - все ползи за битието на човека. 

Всички споменати аспекти са похвати на образното слово. Това е най-ранната форма на писменост. За науката е добре известно, че човешките възприятия и памет се влияят положително, когато бъдат провокирани чрез картинни образи, цветове и форми. Това което виждаме може да отключва определени реакции и мозъчни импулси към нервната система на целия ни организъм. От дълбока древност е съществувало разбирането, че определени графични символи и изображения могат да играят възпиращ и предпазващ ефект от негативни влияния, идващи от невидимия и видимия свят. Други символи пък могат да показват принадлежност.

Когато говорим за шевици, те се вшиват или втъкават на текстилна повърхност. Думата ТЕКСТИЛ вероятно произлиза от латинската дума "Textura", която се превежда, като нещо вплетено, вшито, кодирано, вписано. Самата дума има и български прочит, да туриш текст, да вложиш, да вкараш. В този смисъл българската дума ТЕКСТ е повече от ясна като обяснение каква е същността на шевиците. Вписване - вшиване, сиреч кодиране на образно слово-думи. За любителите на историята не е безизвестено, че писмеността на инките, с която съхранявали информация, се извършвала посредством възли. Кипу или Кхипу (на кечуа - езикът на инките - «quipu» означава «възел») използван като средство за записване на информация. Обикновено кипуто се състои от цветни нишки от козината на лама или алпака, с разположени върху тях възли. Древна предписмена форма на комуникация.

И при татуирането, и при бродерията начинът на изобразяване става чрез пробождане на тъканта. Това символизира оплождане, което трябва да произведе резултата добре познат ни от духовния закон. "Каквото посееш, това ще пожънеш." 

Едно от най-големите тайнства за древните траки било оплождането на Земята майка от Слънчевия бог. Оплождането като проникване в тъканта, сиреч  в утроба, където семето на живота ще бъде посято чрез "словото" идващо от бащата под формата на генетична информация, ще се зачене и възпроизведе в чудото на живота, взимайки информацията, която му дава тъканта (яйцеклетката в утробата) и ще изяви от невидимия свят във видимия волята на бащата и повелята на майката.  


Богинята майка в праисторията често е представяна с татуировки. Тази изобразителна традиция се е запазила и в елинистичната епоха при траките и илирите на балканите.


Антропоморфен съд от Капитан Андреево 6-ото хилядолетие пр. Хр. Богинята Майка


Наколенник от Могиланската могила

Наколенникът от Могиланската могила е с височина от 46 сантиметра, изработен е от сребро с позлата и е датиран от третата четвърт на ІV век преди Христа. Горната част на наколенника е оформена като женско лице с бадемови очи. Челото на жената е покрито с бръшлянов венец. Косата й е предадена в спираловидни къдрици, а на челото се образува хоризонтална плитка. От ушите й висят обеци във форма на птици. Широките ленти по лицето, според специалистите, бележат татуировка. Представен е образът на Великата богиня.

Очаквайте:   РАННО СРЕДНОВЕКОВИЕ-ЧАСТ III, ХРИСТИЯНСКА ЕПОХА-ЧАСТ IV

В Археологическата експозиция на РИМ Бургас можете да се запознаете с изследване върху татуировките на траките. Комбинации от прави и вълнисти линии, розети и фигури на животни, които покриват ръцете и краката, а понякога също шията и брадичката.
Стикери с лесни за поставяне временни татуси дават възможност да видите как са изглеждали татуировките на древните траки, както и да изберете комбинация за себе си от серия от най-характерните мотиви. 





Използвана литература:

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "ЕЛБЕТИЦА, КРЪСТАТО ПИЛЕ И СУР ЕЛЕНЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "ЗЛАТНИТЕ СЪКРОВИЩА НА ТРАКИТЕ" - I ЧАСТ Александра Делова
  5.  "Българското везмо и изтокът" Тачо Танев, София 1941
  6. "Голяма книга на древните цивилизации по българските земи" Славян Стоянов 2016
  7. "Средновековния болярски костюм - прототип на габровската женска носия" Мая Джамбазова
Използвани изображения:

Всички използвани изображения в публикацията са или авторски на създателя на публикацията, или с цитиран автор и източник. Изображенията не са използвани с комерсиална цел, а единствено като илюстративен материал. Всички те са свободно съществуващи в мрежата на принципа на споделяне или по правилото на цитирания източник.