сряда, 17 януари 2018 г.

Пазва от старинна женска риза от село Сливек, Ловешко


Приблизителна реконструкция на пазва от старинна женска риза със свастики село Сливек, Ловешко. Подобни ризи се срещат и в село Хлевене и село Стефаново, Ризата е част от музейната сбирка в град Ловеч.

Фотография: Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г. / Кликнете за да увеличите
Ризата има свастики и по ръкавите.

Схемата е изработена от Славян Стоянов

Тъй като фотографиите са черно бели, за цветовия подбор съм ползвал аналогии от книгата на Росица Чуканова. За схемата съм ползвал три различни бода. Кръстат, наклонен и контурен. Зооморфните фигури са на пилета.


Аналогии от книгата на Росица Чуканова "Българска народна шевица"
При увеличение се виждат различните цветови запълвания.
За да си принтирате схемата за бродиране, ползвайте следното изображение:

Кликнете за да увеличите и тогава свалете изображението

вторник, 16 януари 2018 г.

Праисторическата древност в помашките обичаи

Фотография: Николай Дойчинов / Източник: Дневник

В тази публикация ще споделя с вас един интересен и несъмнено древен обичай, който се е съхранил тук на Балканите сред някои от помашките общности. Умолявам ви да се освободите от предварителни нагласи - било то поради религиозни, политически или етнически предубеждения.

Защо отправям такава молба ли?

Помаците са в много аспекти една изстрадала етнографска група, както и много от нас те са разделяни, използвани и манипулирани във времето, поради вече изредените по-горе причини. Религия, политика в смисъла на това, че мнозина геополитически интереси са се заигравали с помашкия казус. Като оставим всичко това на страна, те са едни безкрайно добри и трудолюбиви хора. Между самите тях има много разделения, не малка част се определят като българи, за което другата част ги нарича предатели. Има и такава част, която се определят като турци и трета- която не се определя като нито едно от двете. Самите помаци имат доста различни поднаименования. Техният майчин език е български и изповядват исляма. Въпреки, че има причини, които разделят тази група хора има нещо, с което всички са съгласни. Те са старо балканско население и живеят в България, Турция, Гърция, Македония, Албания и Косово.
 

Вече сравнително популярни са интересните сватбени ритуали от Рибново. Наскоро благодарение на Алекс Мизурски, който подържа фейсбук страницата на село Побит Камък, община Сърница, имах възможност да разгледам стари фотографии на негови съселяни.  Вниманието ми бе привлечено от точка, която жените имаха на челата си. 

Моми във възраст за женене от село Побит Камък / Кликнете върху изображението за да уголемите / Източник: Тук

Обичаят вече се беше изгубил от неговото село като практика, но се бе запазил в съседно на Побит Камък- село Драгиново, община Велинград. Неотдавна екип на „Ройтерс“ е заснел сватбен ритуал в Драгиново.

Кадър от видеото на сватбения ритуал в село Драгиново / Вижте видеото по долу



Обърнете внимание както на ритуала, така и на невероятното пеене от жените.

Сватба в село Драгиново / Източник: Тук
Според споделеното от Алекс Мизурски, който разпитвал възрастна жена от Побит Камък, при тях точката се слагала на млади момичета, които са готови за женитба. Правела се от кана или яспра, а може и от метално колелце, което се залепвало с борова смола. Точката се носела до деня на сватбата. По време на сватбения ритуал, точката се съчетава заедно с тельосването на гелината и остава, като част от маската на невестата.

 В селото му обичаят съществувал до 50-те години на миналия век, но после постепенно изчезнал. През социалистическия строй е наложена забрана за определени облекла и обичаи, но в някои села все пак се е запазил.

Несъмнено вече сте се досетили къде другаде може тази практика да има паралели. 


Актрисата Aishwarya Rai с "бинди"


Разбира се Индия и така наречената точка „бинди“.

Жените, които са готови за женитба носят черна „бинди“ на челото си, а червената е символ на брака. Черният цвят се използва за противодействие на ефекта, наречен „зли очи“. Ако едно прекрасно младо момиче получава твърде много комплименти, индийците смятат, че това може да я урочаса, така че точката отблъсква злото.

В по-старо време само омъжените жени са носели червена „бинди“. Вдовиците, чиито съпрузи са умрели, не носят „бинди“ или носят бяла точка от пепел. Майките понякога поставят черни „бинди“ на челата на бебета и малки деца за защита от зли духове. В настоящето практиката се е превърнала по-скоро в моден аксесоар, който се носи, когато жената облича традиционно облекло. Изработват се блестящи „бинди“ или метални с перли и скъпоценни камъни.


Когато говорим за произхода на този ритуал в Индия трябва да се каже, че „бинди“ е била показател за принадлежността към ведите на този, който я носи. Ползвала се е както от мъже, така и от жени.

Илюстрация: Рисуване на "бинди" на омъжена жена

Също така се е ползвала като част от медитативния ритуал и като въздействие върху интелекта и създаване на здрав и силен индивид. Въздействие, което да спомогне за изграждане на благороден характер и съответно да допринесе за изграждане на здраво семейство и силно общество.

Символизира духовното зрение на човека или третото му око. По време на медитация едно от местата, където се концентрира мисловния поглед при затворени очи е именно между веждите в точката „бинди“. Това място се нарича (Bhrumadhya). Област, в която човек може да види духовни истини.

Счита се, че практиката датира от около 4 500 години.

Не е ли изумително, че тази древна традиция все още е запазена на Балканите, където е и вероятната нейна прародина?

Интересни фрагменти от антични автори ни разкриват, че земеделието като средство за прехранване и познанието за него е дадено на хората от тракийския бог Дионис-Сабазий. Първо това знание е споделено с неговия народ на Балканите, но Дионис и неговите походи (шествия) овладявали все повече земи и народи. Ето какво споделят някои от тези автори за походите му към Индия.


Диодор пише следното: "Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство". По-късно четем: "Освен това, той построи важни градове като премести селата в подходящи места". Ариан пък отбелязва: "Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..."

Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.


И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо.

Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“

Когато споменах ведите, трябва да кажа и нещо за ведическите писания и ведическите мъдреци.

Ведите (множествено число от Веда, на санскрит वेद, знание, от същия индоевропейски корен, от който произлизат думите ведение, неведение) са четири индуистки текста – Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атхарва Веда, смятани за основните писмени паметници на индуизма. В различни аспекти, те се явяват може би най-старите писмени източници на санскрит и са сборници, съхранили още по-древна устна традиция.
В този смисъл на думата за съхраняване на древна устна традиция през 1874 г. и през 1881 г. босненският хърватин Стефан Веркович публикува в два тома „Веда словена: Български народни песни от предисторическата и предхристиянската епоха“. Това културно наследство е съхранено във формата на песенно творчество, идва точно от югозападните Родопи и има наличие на митологеми и исторически спомени от предхристиянски времена. Селата, в които са събирани песните и преданията са основно в Татар-Пазарджишка кааза - Селча, Чавдарли, Касакли, Доспат, Цицюво, Плетена, и в Неврокопска кааза - Джиджево, Теплен, Крушево, Карабула, Долно Дряново, Рибница, Абланица, Лъжен, Фъргова.

Песните от сборника са предоставени на Веркович от българина Иван Гологанов от село Търлис, Неврокопско, който твърди, че ги е записвал в продължение на 12 години. Двата тома на „Веда Словена“ включват 23 809 стиха. Изложените в сборника умотворения са с необикновена тематика и съдържание - говорят за езически богове, свръхестествени същества, митологически герои, древни царе и господари, съдържат знания, спомени, формирани далеч преди ислямизацията на помаците, но и преди християнизацията на българския народ.

И така, нека се върнем на обичая, който и до днес е съхранен сред някой от помашките общности в България и има пряк паралел във ведическата традиция с поставяне на „бинди“.

Би било интересно, ако нещо и като археологически свидетелства се откриват за подобни ритуални практики от дълбока древност в територията на люлката на европейската цивилизация или така наречената „Стара Европа“. И да, може би такива има.

Преди повече от 7 500 години именно в нашите земи живеят хора, които археологията нарича култура Хаманджия (по името на старо българско селище, по настояще намиращо се на Румънска територия в северна Добруджа). Там тази култура е фиксирана за първи път по време на археологически проучвания. Най- старата фаза от култура Хаманджия и до ден днешен се намира в Българските земи до Дуранкулашкото езеро. Хората от култура Хаманджия се явяват предци на тези от култура Варна, така наречената „Златна цивилизация“.

Един от най -известните артефакти, превърнал се и в лице на култура Хаманджия е колективна находка на идолни пластики, представляващи мъжка и женска фигури в седнало положение. Фигурите са наречени „мислителя“ и „жрицата“. Датирани са на 7000 хиляди години. Мъжката фигура изразява състояние на замислен човек, което е и самата концепция за медитацията, посредством която човек може да се превърне във ведически мъдрец, или по друг начин казано: „вещ в скрити познания“. Женската фигура е още по -интересна с една особеност, която я различава от мнозина други подобни. На челото си тя има поставена точка - категоричен паралел на ритуала, съхранил се при помаците и ведическата традиция в Индия. Тази статуетка обаче е с 2500 години по-стара от датирането на традицията „бинди“. Трябва да кажем и че само по един-единствен артефакт не можем да правим категорични заключения. 




Но ако тази практика при помаците е праисторическа, то вече имаме значително количество натрупани свидетелства. Въпреки това, нека покажа и други праисторически археологически свидетелства за обсъждания древен обичай.

Глава от късно-неолитно селище Хотница-Орловка. / "The Typology of the Anthropomorphic Figurines From Northeastern Bulgaria" Иван Вайсов / Под редакторството на Марк Стефанович, Хенриета Тодорова, Харълд Хауптмън
Подобни специфики при някои антропоморфни фигури е забелязана и от Светослав Сергеев, който анализира антропоморфната пластика при култура Кукутени-Трупилиан и нейното сакрално значение. С негова публикация можете да се запознаете ТУК

Подобен прочит загатва и Марко Мерлини в своя труд – „Тhe danube script and the gradenica platter - a semiotic study based on most recent autopsy of the bulgarian item “, визирайки пиктограмата на богинята от плитко-глинения съд, открит в Градешница, върху който са изписани 24 линейно-геометрични знаци.

Идеята за „третото око“ е още по категорично изразена върху каменна антропоморфна фигура от с. Благоево, Разградско, която е частично запазена. Статуетката е намерена случайно при оране. Открита е във фрагментарно състояние, плитко заровена в земята. Изглежда, че счупването е станало в момента на намирането ѝ. В публикацията си „Мраморни идоли от неолита и енеолита“ Величка Костова й прави изключително детайлно описание, за съжаление пропуска именно тази забележително интересна специфика в иконографията на лицето. Тука то не просто е фиксирано с точка на челото, а е изрисувано самото око заедно със зеницата вътре в него. То следва същата стилистика на действителните очи на фигурката. Очите имат продълговата, бадемовидна форма. Те са очертани от долна хоризонтална и горна дъговидна врязана линия. Външният ъгъл на лявото око е слабо извит нагоре. Представени са дори зениците чрез кръгли вдлъбнатинки в средата на очите.



За съжаление не мога да коментирам защо е направен този пропуск. Допускам единствено, че не е забелязала това поради по-слабото врязване на третото око. Ще изкажа хипотеза, че то не е толкова дълбоко врязано като действителните очи, за да се изрази неговата духовна същина чрез по-ефирно изчертаване.


Женска маска (Микена), облечена с лента за глава.1300-1250 г. пр. Хр. / Приготовление на невеста при помаците от Рибново
Село Брезница / Фотография ни бе показана от Юлия Боева
Подобен паралел сред христианизираното население на балканите е обичая да се поставя кръст на челото. При босненнките този кръст дори се е татуирал. Обичая се е практикувал от илирите но датира от праисторически времена. Вижте видео с този обичай ТУК

Друг подобен паралел е, когато  на Великден с първото червено великденско яйце се прави червена точка или кръстен знак на челото, а на бузите на децата овали за да бъдат здрави. Същото яйце се поставя до иконата и се пази до следващия Великден.

Кадри от обичая "Боядисване на яйца"- ДФГ "Цветница"с. Медовина и ПК "Антола"с.Паламарца / Източник: Тук

На Богородица млади майки и бременни жени носели в църква ризи, кърпи, чорапи, престилки и други дарове, за да покровителствува тя малките деца и родилките. Този обичай също разкрива връзката на празника с древната Богиня майка, покровителка на майчинството и плодородието с Богородица. На този ден семействата, които имали болно дете, принасяли курбан на светата майка. С кръвта на закланото животно майките мажели кръст на челото на децата за здраве.

И така, това, че обичаят се е съхранил сред помаците ме прави и щастлив, и развълнуван, защото чрез него те се явяват поредното доказателство за древността на балканските народи,и в частност на нашия. Земя, от която са тръгвали редица цивилизационни вълни.

Живо ме интересуват не геополитически интереси, религиозни или етнически деления, а съхраняването на това уникално културно богатство и разнообразие на древни обичаи и традиции, които все още могат да се видят в земите ни.

Фотографии: Николай Дойчинов/ Кликнете върху изображението за да уголемите / Източник: Тук
Автор: Славян Стоянов

Библиография 
1. „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“ Allan Dahlaquist  
2. „Веда словена“ Стефан Веркович – 1874г. и 1881г. 
4. „The Typology of the Anthropomorphic Figurines From Northeastern Bulgaria“ Иван Вайсов / София 1998г. 
7. Мраморни идоли от неолита и енеолита“ Величка Костова / сп. История на света, бр. 1, януари 2003 г.

събота, 13 януари 2018 г.

Село Побит Камък, община Сърница


Носията е от района на село Бабек и околните махали, по-късно част от населението е преселвано в различни краища на страната. Но пищемала-престилка е с три основни цвята (бяло, черно и червено) е характерно само за този етнографски район. По-късно към престилката са прибавени и допълнителни цветове за украса отстрани. В началото на века (както личи и от снимките) пищималът е бил по-дълъг, но постепенно се е вдигал нагоре до коленете. Бива два типа: с хоризонтални и вертикални линии. Има и други типове в съседните села Грашево и Драгиново. Докато разликите между нашите села и Сърница е голяма и в диалектите, и в носиите.

Снимкковия материал и описанието са любезно предоставени от Алекс Мизурски. Снимките са от село Побит Камък, община Сърница

За да уголемите изображенията, кликнете върху тях.






сряда, 22 ноември 2017 г.

Шал с капански мотив



В тази кратка публикация Севдалина Перошанова ще ни разкаже стъпка по стъпка как се бродира върху плат с канаваца. Снимките са предоставени от нея.

Севдалина Перошанова

 Това, което съм изработила е шал с капански мотив.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

1. Прикрепям канавацата върху плата. Тропосвам. Поставям гергеф и бродирам както върху обикновена панама.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

2. Когато мотивът е готов, сваляме гергефа и махаме конеца, с който сме тропосали канавацата.

Кликнете върху изображението за да уголемите
3. С помощта на пинсета внимателно издърпваме нишките на канавацата.

Кликнете върху изображението, за да уголемите
Кликнете върху изображението, за да уголемите
4. Внимателно изглаждаме от опаковата страна.

Кликнете върху изображението, за да уголемите

5. Нашият шал е готов :)

Кликнете върху изображението, за да уголемите


неделя, 19 ноември 2017 г.

Елбетица

С настоящата публикация ще ви запознаем с книгата на доц. Анна Аврамова "Старото ново - новото старо"

Книгата е учебно помагало по дисциплините: Моден проект - стари уникални техники - аксесоари.

НХА
Факултет за приложни изкуства
катедра "Мода"

Издание на: Национална Художествена Академия
София 2014



За съжаление по информация от библиотеката на Академията, книгата е с изчерпан тираж. За желаещите да я притежават, можете да потърсите директен контакт с авторката ако евентоално в нея са останали още книги.

В тази публикация ще ви дадем възможност да надникнете в книгата, която определено си струва. Да направим нещо като позакъсняла реклама, но знае ли човек - при достатъчен интерес е възможно да предизвикаме преиздаване.

ЕЛБЕТИЦА




фигурата елбетица се появява в Близкия изток, Анатолия и на Балканите през неолита. Тя участва в знаковите системи на следващите епохи и достига до наши дни в българската традиционна култура като килимен и везбен мотив, фигурата носи различни названия и коренът й е загадъчен. Смисълът й може да се определи като елем-бехт - първи-осем, т. е. осемте посоки в едно, или роджета, а също с още много други названия, за които учените търсят изяснение. Орнаментът се среща масово в българското везмо и му е толкова присъщ, че се вписва в него механично от векове. Образува се в съчетанието на кръст и знака Y - ипсилон. Елбетица съществува в два основни варианта: като равномерен кръст (+) с „рогати" или триъгълни завършеци, който се появява по времето на неолита, и като двоен кръст, съставен от наслояването на прав и наклонен кръст, чието начало може да бъде търсено през бронзовата епоха. Използването на елбетица от българите е от далечни времена, когато са обитавали земите на Изток. Тя е техен основен символ и по време на Волжка България.

Интересно е, че елбетицата се намира в средата на съвременния герб на Татарстан, а друга негова форма има в знамената на Чувашия, Мордава и други земи, които в миналото влизат в териториите на Волжка България. Най-показателно в тази връзка е, че двойният кръст в руската бродерия се нарича български кръст.

Осемте посоки на света (север, юг, запад, изток, северозапад, североизток югозапад и югоизток) се съединяват в един общ стабилен център. По този начин се подчертава неизменността 8 кръговрата на природата - зима/ север, лято/юг, пролет/изток, есен/ запад. Това е живата, самопроизвеждаща се природа, която твори и дава живот.

Елбетицата е символ и на Богинята-майка. Везбеният елемент се среща върху женските ризи, защото мотивът съдържа символи, засягащи жената-майка. Според някои специалисти „ро-джета" произлиза от думата род, раждане на малки деца и е с изобразена майчината фертилна утроба в центъра. Богинята-майка е вписана в осемлист-ната соларна звезда. В някои варианти на орнамента сезоните се изобразяват с четири човешки схематизирани глави, които твърде много напомнят на кукерски маски. С времето значението на думата е било забравено, но тя се е запазила под формата елбетица, и то неслучайно, в един толкова разпространен в народното творчество символ.



Двойният кръст (елбетицата) се е из-везвал най-често върху свещенически дрехи, поставял се е на ордени, които са били само за привилегировани владетели (владетелските пръстени са украсявани обикновено с кръст, огнени лилии, мозаечна икона, надпис „Ех oriente lux" - „От изток е светлината"). Коренът на символа е засвидетелстван в първобългарската традиция, където се среща титлата багатур. Тогава знакът се е използвал като олицетворение на българската мощ.




петък, 17 ноември 2017 г.

Свещеното семе и зараждането на живота. II част

СТРУКТУРА И УПРАВЛЕНИЕ НА ВСЕМИРА

Македонски мотиви от книгата на Ангелина Кръстева- Македонски национални шевици 1975

В
I част „Свещеното семе и зараждането на живота засегнах някои основни и архаични символи, присъстващи във везбата, между които несъмнено попадат изправения и завъртяния равнораменни кръстове. Този именно символ „кръстът“ съпътства представите на човека за видимия и невидимия свят от най-дълбока древност.



Както вече демонстрирах чрез анимирана илюстрация, идеята за кръста вероятно се заражда като илюстративно средство, показващо разрастването на семето. 


    
С това обаче далеч не се изчерпва смисълът и значението, който носи този символ. В много отношения той се явява базисен и основен за цялата човешка цивилизация.

В неолитните представи на първите земеделци кръстът очевидно въплъщава в себе си една особена характеристика на Богинята-майка – двойственост, но в единение. Изправеният кръст чисто графично представлява една вертикална линия и една хоризонтална, които се пресичат. Една от идеите около която се обединяват изследователите на символа е че вертикалът носи мъжка информация, а хоризонталът - женска. В кръстът може да бъде съзрян и онзи свещен акт между мъжкото и женското, от който се инициира зачеването. В неолитните представи Богинята-майка съчетава и двата компонента.


Друг символ, който произлиза от кръста или разрастващото се семе и също е изключително древен, е този на кръста с четирите точки. 


В тази публикация ще се опитам да представя не само неговото най-древно значение, но също така и какво той е предавал като информация в различни култури и епохи на човечеството. 

Нека припомня накратко как чрез семето се илюстрира един процес, който условно наричам „плодене и овладяване на нови пространства“.

„След като семето  „центъра“ бъде засято започва процесът на нарастване. Така се ражда символът на кръста, който след като достигне своя апогей, разделя визуалното или иначе казано „овладяното пространство“ на четири части, тоест новото пространство е отбелязано и разграфено. Следва да бъде принесено (засято) семе в новото разграфено пространство. Така се появява символът на кръста и четирите точки.“

Само по себе си семето не носи мъжка или женска информация. Подобно на Богинята, то ги съчетава и съдържа в себе си.

При хората определящ фактор за пола на детето е мъжа. Какъв ще е полът на бебето зависи от това, какъв сперматозоид ще оплоди яйцеклетката. Тя съдържа винаги една женска Х-хромозома и ако се оплоди от сперматозоид с Х-хромозома, бебето ще е момиче. Ако обаче сперматозоидът носи Y-хромозома, бебето ще е момче. Статистически вторият вариант е по-често срещан. През първите седмици след зачеването мъжките и женските ембриони са съвсем еднакви. Развитието на половите органи започва едва след седмата седмица на бременността. Важна роля при това играе т.нар. SRY-ген – определен дял от Y-хромозомата. Той отговаря за развитието на тестисите и за продукцията на мъжките полови хормони. На ехограф малката разлика става видима едва след 16-ата седмица на бременността.

Хората, овладели земеделието през неолита (новокаменната епоха), са гледали на сеитбата като изключително свещен акт, който се е асоциирал и с тайнството на сексуалния акт при оплождането на жената, където мъжът се явява своеобразен сеяч.

Интересни фрагменти от антични автори ни разкриват, че земеделието като средство за прехранване и познанието за него е дадено на хората от тракийския бог Дионис-Сабазий. Първо това знание е споделено с неговия народ, но Дионис и неговите походи (шествия) овладявали все повече земи и народи. Ето какво споделят някои от тези автори за походите му към Индия.


Диодор пише следното: "Дионис дойде отдавна, когато индийският народ все още живееше в селата. Той успя да завладее цялата Индия, защото там няма голям град, който да се противопостави на неговото технологично превъзходство. "По-късно четем:" Освен това той построи важни градове като премести селата в подходящи места ". Ариан пък отбелязва: "Нито са имали индийците градове ... но когато дойде Дионис и стана владетел над индийците, той построи градове ..."

Мегастен от своя страна твърди, че Дионис е първият градоначалник на Индия и строител.


И също така Дионис прави от индийците фермери. Преди това те са преживявали от сурово месо.

Цитатите са от книгата на Allan Dahlaquist „Megasthenes and Indian Religion: A Study in Motives and Types“

В древногръцката митология Деметра е тази, която дава това познание на Триптолем, син на цар Келей, който става неин жрец (Омир V 153, 474), на когото Деметра подарила златна колесница с крилати змейове и му дала семена от пшеница. По заповед на Деметра той обходил цялата земя и научил хората да засяват земята (Аполодор I 5, 2, Хигин fab. 147).  

Деметра дава мисията на Триптолем да разнесе по света познанието за изкуството на земеделието. Източник: ТУК
Ако приложим археологията върху разказа от античните автори, то персонажът на Триптолем е на човек от новокаменната епоха и не би могъл да има нищо общо с гръцката култура. Логичния извод е, че както много други, така и този фрагмент от древната история на балканите, касае палеобалканското население и е преминало в античната история на древна Елада от старото балканско население, което гърците овладяват и частично асимилират.

Деметра е едно от божествата, които кореспондират с Кибела и в този смисъл с Богинята-майка при хората от халколита.

Във волжко-българската летопис се разказва, че основател на българския народ е алпът (върховен дух - божество) Субан, Сабас ( Сабазий-Дионис). Той обединява в съюз седем причерноморски родствени племена, познати ни и като траки и троянци. В летописа те са наречени под общото название саклани. Той е представен като син на слънцето и луната. В летописа зад тези небесни тела също стоят божества. Алпът, олицетворяващ луната в летописа, е и майка на третата генерация божества или иначе казано - майка на боговете или Богинята-майка. Именно за Субан се казва, че научава първо своя народ на земеделие и животновъдство. В летописа има и важни пояснения, от които може да се разсъди, че това се случва именно през неолита, тъй като доста описателно се илюстрира какви са строителните похвати на балканското население през този етап, какво е въоръжението и облеклото му и с какво основно се препитава.  

Защо ви занимах с тези няколко фрагмента от различни източници и древни летописи ли? Защото е важно да се отбележи, че винаги, когато става въпрос за земеделие, нишката ни отвежда към Богинята-майка и Дионис.

За древните хора, придобили божественото знание на изкуството как да обработват земята, това е било свързано с определени ритуали и мистерии. По време на Елевзинските мистерии, основани от Деметра и посветени на нея и дъщеря й Персефона, под формата на драма се представяла историята им - извършвало се бракосъчетание на небето и земята и се оповестявало раждането на дете, което било показвано на участниците символично във формата на житен клас. 

Деметра и Персефона / Източник на изображението ТУК
В тези ритуали бил представян целият жизнен цикъл. Животът и смъртта, оплождането (сеитбата) и раждането.

Свидетелства за тези тайнства и ритуали през неолита се намират особено по идолната пластика, върху която са изчертани магичните символи на тези практики и вярвания. 

Идолни пластики на бременната Богиня от култура Кукутени - Триполие / Източник на изображенията ТУК
Често върху коремната област на женските фигурки се среща символът на кръста с четирите точки, но вече затворен в пространството на ромба или квадрата. Символ, тълкуван като оплодена утроба, засята нива (поле) или решетка на олтар. Именно този символ много често се среща и се е съхранил и до днес във везбата. Най-често той е по женски дрехи на жени във фертилна, тоест детеродна възраст, когато се среща по мъжки дрехи се свързва със земеделието и се възприема като засята нива.

Във българската везбена традиция е съществувала практика по подобен начин на това, което виждаме начертано върху коремната област при идолните пластики. Веза се символът на бременната Богиня-майка или върху ризата под престилката, или на ръкавите. Ритуалното значение, което се придавало е да се инициира безпроблемно раждане и придобиване на дете.

Руският археолог академик Борис Рибаков представя изключително ценни данни именно за този символ в своята книга "Язычество древних славян". Той назовава тази композиция образуваща символа „ромбо-точкова“. Например Рибаков регистрира, че в някои руски области този символ се шие най-вече върху дрехи на жени във фертилна възраст и дрехи за сватбен ритуал. И не се среща върху дрехи на деца и възрастни жени.

Ето нещо интересно, касаещо сватбения ритуал и този символ:
„ Връзката на ромбо-точковия модел със сватбени ритуали и с бита на младата омъжена жена ни кара да обърнем специално внимание на него, тъй като целият сватбен ритуал е пропит с магическо съдържание и преди всичко магията на плодородието. Общоизвестно е, че идеята за плодородието в сватбените ритуали се появява в две форми: първо, като бъдещата плодовитост на булката-момиче, и второ, като плодородието на орната и засята земя (хляб, зърно, подложка от слама и т.н.). Жената е оприличена на земята, раждането на дете е оприличено на раждането на ново зърно, клас. В това синхронизиране на аграрните и женските принципи се отразява не само сходство и прилика на същността на двете жизнени явления, но също така желанието да се слеят със същите заклинания и добри пожелания за щастието на новото семейство, раждането на нови хора и производителността на полетата, обезпечавайки това бъдещо щастие.“

Огромен интерес представлява записът на етнографа В.В. Богданова за това как е била прилагана ромбо-точковата схема в Беларус през 19 век.

При изграждането на нова къща (която е естествено продължение при образуването на ново семейство), ръководителят на семейството е трябвало да освещава участъка земя, предназначена за построяването на ново жилище. За тази цел той чертаел на земята голям квадрат с размерът на пространството, което ще бъде овладяно. Разделял квадрат на четири части, така че да се образуват четири малки равни квадратни полета. Тогава собственикът на бъдещото владение отива "до всичките четири страни "и донася в четирите полета по един голям камък. Камъните били поставяни в центъра на всеки малък квадрат, на земята. След това земята на бъдещия имот се счита за осветена.

Покрив на къща в Нова Зеландия. Живущите в нея са индийци / Цялата история ТУК
Разбираме, че белоруският селянин освещавал земята си посредством същата ромбо-точкова композиция, която момичетата са бродирали сами на сватбените си дрехи.

За разлика от днешното материално естество на обществото ни, което възприема естеството на нещата за даденост, в онези далечни времена хората са разбирали, че когато заемат ново пространство, то не трябва да бъде заето само като парче земя, но трябва да бъде овладяно и от невидимия свят. Ритуалът за освещаването на земята, върху която ще се строи нов дом има за цел именно това: овладяване на пространството и от невидимия свят, като се изтласкват духовните нечисти сили, които биха възпрепятствали благоденствието на новия дом. Така се изгражда и защита, като земята се посвещава на Богинята. Дома се превръща в семеен храм, а домашното огнище в олтар. Пространство, в което ще бъде съхранявана любовта между мъжа и жената и ще се родят деца - своеобразна жътва от сеитбата на любовта им.

Във времето на античността виждаме ромбо-точковата композиция на съдове от древна Елада. Символът се изобразява около половите органи на лъвове, жребци, грифони и др. Понякога ромбо-точковата композиция е в свастика с меандрови извивки. Такъв знак е поставен до половия орган на елена на Артемида на изрисувана ваза от VII в. Също така се среща и на олтари, предназначени за пренасяне на първите плодове.

Античен съд от края на VIII в. Пр. Хр., Митрополитския музей на изкуството. / Източник ТУК

Източник: ТУК
Такива олтари се срещат още от неолита. Женските идолни пластики често са на бременни жени, върху чиито кореми е изобразен същият магичен символ. В тези композиции често около символа има и две други фигури на пазители, охраняващи този ареал. Нерядко това са змии.

Знака за засято поле на предмети от енеолита - 1.Олтар за принасяне на първите плодове 2. Идолна пластика на Богинята 3. Антично изображебие на сфинкс / Източник: ТУК
 
Везба по горната част на ръкава на Плевенска риза от поречието на река Вит. Колекция: Радослав Радков. Схема на пазвата от ризата ТУК. Фотография: Славян Стоянов
Но нека сега погледнем по-тясно какво тази композиция би могла да означава през неолита и каква информация се е съхранила от различни епохи и култури за този символ.

Очевидно от самото си възникване той е тясно свързан със смъртта и живота. В цикъла на живота той касае семето и силата, която се съдържа в него за нов живот, с плоденето - сиреч разширяването, и в този смисъл - с овладяването на нови територии и пространства. Когато трябва да бъде разгледан въпросът за смъртта (която в друг аспект е раждане навътре при земеделската култура), това представлява засяване на семето и полагането му в земята (утробата на майката земя) за периода на зимата. Добре известно е че този сезон кореспондира със смъртта или времето на почивка, но идва пролетта и раждането на новият живот. Времето на възраждащата се природа. 

В контекста на смъртта това представлява идеята за възкресението. Именно винаги в този контекст срещаме символа във всички епохи и култури. Тази му функция го прави незаличим. Той се съдържа в самия кръговрат на живота. Тази констатация абсолютно логично би ни ориентирала, че символът неизменно би трябвало да присъства и в погребалните практики.

ЕГИПЕТ

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски цитира думите на египетските жреци, че смъртните управлявали Египет не по-малко от пет хилядолетия. Царството на хората било предшествано от властта на герои (полу-богове, хибриди), а още по-рано от богове, които управлявали невероятните 18 000 години. Древноегипетският жрец и историк Манетон също започва своя списък на владетелите на Египет с династията на богове и полубогове. 

Как вие ще гледате на тази информация и с каква сериозност - в случая не е от значение. За настоящата публикация е важно какви вярвания и предания са се съхранили от периода на боговете и в какви практики са останали те, касаещи конкретно дискутирания символ.

Относно равнораменния кръст и разбирането за четирите страни на света за хората от древни епохи не е израз на просто ориентиране в посоките, а представлява концепция на структурата на Вселената, законите и управлението в нея.

Това се разкрива в древноегипетската история за Хор и неговите четири сина. 

Лейди Мерезимен, певеца на Бог Амон, дарява подаръци на Озирис и "Четирите сина на Хорус". Египетски панел, изобразяващ Четирите синове на Хорус (вляво), обикновено стилизирани. 25-та династия, 715-656 г.пр.Хр. / Източник: ТУК
Символът като приложение се среща не къде да е, а именно в погребалните практики и по-конкретно в процеса на балсамирането. Синовете на Хор са считани и като четирите стълба на мирозданието, четирите управители. Не просто на видимия, а и на невидимия свят. Нека първо илюстрирам самата схема, съотнесена към тези вярвания, след което ще я коментирам.




Анимирана схема:


Ще започна с раждането на Хор.

Хор е син на Озирис от Изида.

Изида е древноегипетска богиня на семейството, символ на брачната хармония, мъдростта и брачната вярност на съпругата към мъжа дори и след смъртта му. Възкресявала мъртвите.

Озирис е божеството, което представлява възраждането; този, който никога не умира. Той е персонификация на плодородната обработваема земя от Делтата. Той поддържа равновесието и годишния цикъл на сезоните. Същността на Озирис като божество на семето, заровено в земята по време на покълването в голяма степен помага (по аналогия с нея) за утвърждаването на хтоническия характер на Озирис.

Ще отнеме много време да задълбаваме в това, което се е запазило за тяхната история. Затова ще премина директно на тази част от историята на Хор, която касае обсъждания символ.

Хор е считан за първия фараон от династията на Боговете. Неговите синове, заедно с него, придружават и защитават всеки следващ фараон в преминаването му през подземния свят в обиталището на боговете. Именно заради това в ритуала по мумифицирането на мъртвеца персонажите на четирите сина участват като хранители на органите на тялото. 

Поглед отгоре. Стенопис от гробницата на Рой в Луксор / Източник: ТУК
Обърнете внимание на декорацията на тавана от следващата фотография или я разгледайте цялата гробница в посочения линк: Гробницата на Рой ТУК


Съдовете, които служели за съхранение на вътрешностите на мумиите, се наричат канопи. Те са четири на брой: един - за черния дроб, втори - за белите дробове, трети - за стомаха и четвърти - за червата. В началото всеки от тях бил покриван с плосък камък. В епохата на Новото царство похлупакът приемал формата на човешка главата, а в Късната епоха всеки от канопите бил оформян като зооморфните персонификации на синовете на Хор, осигуряващ правилното функциониране на съответния орган на живото тяло: Имсет - с човешка глава, Хапи - с глава на песоглавец, Дуамутеф - с кучешка (чакал) глава и Кебехсенуф - със соколова глава. Била осигурявана двойна защита: първата - от синовете, а втората - от женските божества Изида, Нефтида, Нейт и Селкис.

Ето каква била схемата на разположението им:

Сандъка с канопите от гробницата на Тутанкамон
Във вътрешното пространство те се разполагали точно в схемата на ромбо-точковата композиция, а външния периметър - защита в четирите посоки, изграждали четири женски божества.



Така защитен от злите сили в отвъдното, процесията на фараона можела да потегли към другия свят.

Интересното в случая е не само магичната схема, по която била изграждана защитата, а че тези четири сина в древноегипетските вярвания представлявали и четирите управителя и колоси на всемира, отговарящи и защитаващи небесната хармония от злите сили.

В следващата схема е изобразено именно това небесно позициониране:

Фреска от Римските катакомби. Източник на изображението ТУК

Изненадващото е или може би не е, че това е свода на римски катакомби, а личността по средата е Орфей. В Рим тази представа преминава именно от древните балкански мистерии още от времето на пеласгите и практикувани от траките, откъдето навлизат и в древна Елада.

Следващото изображение е от още по-късна епоха и за някои може да е още по-изненадваща, а за други - ни най-малко, но тя е факт.

"Големите Каролингски евангелия" или "Ефтъртейд", е пергаментен ръкопис на катедралата "Есен". Тя е построена около 800-та година / Източник: ТУК

В образа на херувими са представени четирите евангелия, съдържащи Божието слово (семе) и илюстриращи зооморфни характеристики на Божия син. Човешкият персонаж илюстрира човешката му страна, Лъвът илюстрира царствеността и господството, Телецът – неговото смирение и слугуване и четвърти е образът на Орела, илюстриращ неговия божествен характер. В старозаветното писание херувимите в книгата на Езекил се описват именно по този начин: като същества, съчетаващи и четирите образа. В християнските представи ръководството на небесната шир е поверена на четири херувими (колоси), поддържащи хармонията и грижещи се за нея. Това са Михаил, Гавраил, Рафаил и Уриил. 

Кликнете за да увеличите /  Графика от 17-ти век, изобразяваща здравия човек (център), заобиколен от архангели в рамките на крепостта на тялото. Това е гравюра от Medicina Catholica от Робърт Флад, отпечатана във Франкфурт през 1629 г. Източник: ТУК

 Навсякъде в тези илюстрации, макар представящи различни епохи и религиозни представи, ние виждаме същата тази композиция на кръста и четирите точки и една пета (по средата), от която четирите се зараждат.

-          В митологията на маите небето почива на четири ъглови стълба, с изключение на петия, намиращ се в самия център;

-          В славяноезичните народи и в древна Индия също съществува идея за четири свещени стълба, които са свързани с четирите краища на света и били посветени на съответното почитано божество;

-          Асирийските царе и управителите на древно Перу наричали своите империи на „четирите страни на света“, което имало значение на „целия свят, цялата земя“;

-          Акадския цар Нарамзин (края на 3 хил. пр. Хр) се титулувал „могъщ цар на четирите страни“;

-          В Камбоджа на четирите страни на царското владение имало четириъгълни кули, символизиращи силата на владетеля, която се простирала до „Четирите страни на света“.

И така, нека отново се върнем през Египет към неолитната епоха и значението на символа. Във всички разгледани примери стана ясно, че схемата изпълнява както защитна функция спрямо живота, така и подсигуряваща правилното действие на репродуктивните и детеродни органи при хора и животни. Възраждащата сила при сеитба и възкресенската сила, или така нареченото „новораждане“.

Схемата при съхраняването на канопите в Египет буквално на 100% съвпада с един мотив във везбата, който носи името елбетица и също е символ, идващ от дълбините на неолита.

Схема на разположение на канопите, поглед от горе ТУК
Кутия с канопи - Розенкрайцерски музей в Сан Хосе, Калифорния ТУК
Шевици: Вертикално в средата: 1. Отгоре - Рамо на женска риза, Врачанско 2. Отдолу - Пазва на риза от Видинско / Вертикално в дясно 1. Отгоре -  От ръкав на женска риза, Софийско  2. Отдолу - Рамо на женска риза, Врачанско. Всички шевици са от (Български народни шевици, Ст. Баджов, 1913)

Както при квадратния сандък, съхраняващ канопите (синовете – семената на Хор) външната защита се осигурява от четири женски божества, така и точките (семената), разпределени в четири сектора от централния кръстообразен символ и разположени в ромбоидно или квадратно пространство, се охраняват и заобграждат от изображения на богини. Не е ясно точно кога изправеният кръст започва да се асоциира със слънцето, но така или иначе и Богинята-майка и слънцето като нейно дете, споделят този символ. И в този смисъл Хор (чийто символ е слънце с криле), семената му (четиримата му сина) и охраняващите ги богини (между които е и самата Изида – майката на Хор) е изумителна аналогия. Нека го илюстрирам посредством едно схематично прилагане на ромбо-точковата схема с канопите върху една елбетица.   

Схема по елбетица от пазва на риза от Видинско приложена към схемата с канопите и четирите сина на Хор

След всичко, което виждаме в Египет, то несъмнено би трябвало да съществува в погребалните практики и на Балканите. От диалозите на Платон – “Тимей” и “Критий” научаваме историята за потъналата Атлантида. За нея разказва на Солон най-старият египетски жрец в град Сайс. Заедно с разказа за Атлантида, жрецът разказва, че самият им храм и град Саис е основан от Божества и население, дошло от Балканите. Сайс е градът, от който започва началото си първата Египетска династия. Жрецът разказва на Солон, че именно там - на Балканите, богинята Атина Палада създала и въздигнала народ, нямащ равен между човеците. Нека цитирам самия диалог: „…във вашата страна е бил създаден най-прекрасният и благороден род между хората, от който произлизате и ти, и целият ви днешен град.

Жрецът всъщност говори за град Атина, но не за античната Атина, в която живее Солон, а за предпотопна Атина, когато са живеели само пеласги, старото балканско население. Той ясно подчертава, че говори за времето преди последния голям потоп. „Солоне, някога, преди най-големия унищожителен потоп, сегашният град Атина е бил най-добър във военното дело и във всичко е бил изключително добре устроен със закони. Разказва се, че в него са били извършени най-прекрасни дела и че е имал най-добрата държавна уредба от всички, за които сме чували под небето.” Жрецът продължава със следните думи: „Няма да откажа и ще разкажа заради теб и вашия град, а най-вече заради богинята, която е получила в да, отгледала е и е възпитала вашия и нашия град - най-напред вашия с хиляда години преди нашия, като получила зародиша му от Гея и Хефест.

Това, че античните гърци превземат Атина и започват да асимилират местното население е добре известен факт и за който разбираме от много други антични автори не е най-важното в настоящото изследване. По-интересно е това, което жрецът казва за богинята Палада, както и за народа, който идва с нея и създава град Саис и дава началото на Египетската цивилизация. И сега идва интересният момент: името, с което наричат Палада в Египет е Нейт. Можете да хвърлите един бърз поглед на разположението на женските божества, охраняващи в ромбо-точковота композиция. На север охранява именно Нейт (Атина Палада).

Добре е да се знае, че с разрастването на божествения пантеон праисторическата Богиня–майка се олицетворява с много женски божества, нейни дъщери. Все пак тя е майката на боговете. Спомнете си какво казва за зародиша на този балкански народ египетският жрец. Той е поверен на Атина от Гея (Майката земя)  - богинята, родила второто поколение божества.

Интересен фрагмент, касаещ Богинята-майка изниква и от волжко-българската летопис. Там Богинята в диалог със своя син Субас (Сабазий-Дионис), разказва че хората на Балканите я наричат и Балада- име, което изключително много й харесвало. Смисловия превод на това име е „Великата мъдра бяла змия“. В древността образът на змията не носи негативен смисъл, какъвто й бива придаден в късното християнство. Подчертавам „КЪСНОТО християнство“. (За онези, които искат да разберат повече за това: прегледайте този материал)

На змията се е гледало като на пазител, съдържател на божествено познание. 
  
И така, нека хвърлим поглед на някои артефакти от тракийски владетелски погребения. Ето какво е открито в „Голямата косматка“, където е извършен погребалния ритуал на Севт:




Тази златна слънчева розета от владетелската конска сбруя е изключително показателна. По средата виждаме слънчевия лик, чиито лъчи образуват добре познатия ни мотив от везбата „осем лъчева звезда“ . Под него виждаме съчетание между вертикален и завъртян кръст. Фигурите илюстрират своеобразна четиристранна защита от четири лъка и стрели. Стрелите образуват изправения кръст, а тетивата на лъковете - завъртания кръст.

Още по-интересна е цялостната композиция от конската украса:




За да не навлизам в задълбочен анализ се постарах да организирам украсата посредством цветови диференции. Считам, че вече сами можете да видите добре представената „ромбо-точкова“ схема. В конската украса на Севт по средата виждаме зооморфен образ на лъв, който илюстрира няколко специфични характеристики (върховен владетел, върховен Бог, слънцето). В розетите-точки са представени четири антропоморфни образа. Дали ще бъдат тълкувани като слънчеви и лунни - няма да коментирам в момента. По-важното е, че между тях има същите категорични диференции, които срещаме често цветово в точките при везбата, така и при канопите – синовете на Хор в Египет. От двете страни точковата композиция е оградена с два зооморфни образа на еленици - една от най-забележителните персонификации на Богинята-майка.


Ето още нещо, което не е за подминаване, от откритите артефакти в „Голямата косматка“:



От доклада на Георги Китов научаваме следното: „Широка 25-метрова алея води от периферията на насипа към фасадата на храма. Вход в средата й е начало на 13-метров коридор, в дъното на който има втора фасада, а зад нея три последователни помещения – правоъгълно с двускатно покритие, кръгло с купол и монолитен саркофаг с погребално ложе. В правоъгълната камера лежи скелет на кон, кръглата е затваряна с двукрила мраморна врата с пластични имитации на глави от сковаващите дървените дъски железни гвоздеи. Моделирани са умело и две човешки лица, за които има основания да бъдат тълкувани като изображения на Сабазий и Загрей. Третата камера наподобява саркофаг и в нея е извършен ритуалът по погребването на тракийски първенец. След смъртта му мраморната врата е начупена и къс от нея с образа на Сабазий е поставен в източния край на леглото. Върху него е намерен да лежи златен венец. До него са разположени два алабастрона, златен перфектно изработен киликс и предмет с форма на средиземноморска мида в естествена големина, каквато е използвана за прототип на емблема от петролната компания Шел. Подът е покрит със златотъкан килим, върху който са подредени предметите от инвентара. В югоизточния ъгъл са изправени три големи керамични амфори, а до тях фиала и каничка-ойнохое от сребро с устията надолу. В противоположния югозападен ъгъл са струпани предмети на въоръжението – шлем халкидски тип със сребърна позлатена апликация за челото, наколенници с изображения на богини, ризница с кръгла златна украса с изображение на свирепа лъвска глава и железни апликации със свастики, върхове на копия, меч в ножница с две златни правоъгълни пластинки и релефи на въоръжени младежи върху тях. Тук е поставена и торба с пълен комплект украси за конска амуниция, вероятно на принесения в жертва в първото помещение кон. За учудване те са от злато, какъвто случай се наблюдава рядко в Тракия. Нечелникът е с растителна украса и триизмерна глава на лъв. Две елипсовидни апликации-набузници имат глави на елени с разкошни рога. Други 4 са със силно стилизирана зооморфна украса и човешки глави, наподобяващи негърски, но представящи най вероятно Сабазий и Загрей, както е върху крилата на мраморната врата. Халка, накрайници, кръгли розети, висулки са също от злато.“

През хилядолетията в различните култури, народи и религиозни идеи символът е запазвал в общи линии употребата си в съответните аспекти, които представихме, но търпи и местни интерпретации, като умело влиза в синергизъм с представите и вярванията в съответната епоха. 

В заключение ще цитирам фрагмент от книгата на Борис Рибаков: „Невольно возникает ассоциация с христианским божеством плодородия — Богородицей, девой-матерью, изображаемой нередко так, что на ее животе показан не родившийся еще ребенок Иисус Христос. Мы знаем, что в древней Руси культ Богородицы слился с местным культом рожаниц — древних божеств плодородия, рождения «обилия». Трипольские статуэтки юных матерей были, по всей вероятности, одними из ранних предшественниц христианской богородицы, выразительницами идеи бессменного круговорота жизни, идеи рождающей силы зерна. Мы знаем, как тесно магия плодородия полей переплетена с магией человеческого плодородия. «Четыре стороны света». Только в керамике земледельческих племен энеолита впервые появляется и утверждается на тысячелетия принцип четырехкратности. Узловые знаки орнамента располагались на боках сосудов таким образом, что они смотрели «на все четыре стороны». Трипольские четырехчастные жертвенники были точно ориентированы своими четырьмя крестовинами по сторонам света, даже если это направление резко расходилось с ориентировкой стен дома. Крестообразны были не только жертвенники — знак четырехконечного креста вписывался в солнечный диск; крестообразно располагались четыре листа в орнаменте, четыре солнца на сосуде и т. д. Число четыре занимает очень важное место в трипольском орнаменте, но не столько само по себе, сколько в качестве обозначения четырех направлений. Судя по данным языка, в это время уже сформировались понятия «впереди», «позади», «налево», «направо» и, очевидно, определились понятия «юг» и «север», «восток» и «запад».“


КРАЙ НА II ЧАСТ



Използвана литература:

  1. "Мъдростта на Великата майка" С: Алфаграф, 2010 Юлия Боева
  2. "Кръстове в шевиците от софийско и тяхната праисторическа основаЮлия Боева
  3. "Българска народна митология" Иваничка Георгиева C 1993
  4. "Македонски национални шевици" Ангелина Кръстева  - 1975г.
  5.  "Архаични символи в бродерията" Ирен Ямами, София - 2012г.
  6. "Триполската цивилизация, антропоморфната пластика и нейното свещено значение." Светослав Сергеев
  7. "Емблемата на великата Богиня - хиксообразен кръст" Simvolznak.ru
  8. "Язычество древних славян"Борис Рибаков
  9. "Археологически открития и разкопки през 2004 г.", БАН - София 2005 
  10. Сов. Етногр. 1935г
  11. Иван Коев "Българска везбена орнаментика" 1951г.
  12. "Кръст, четирите страни на светаSimvolznak.ru